Въоръжени сили на Белгия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м 4-цифрени числа без интервал
Ред 16:
| нщ= генерал Жерар Ван Каеленберге
| редовни= 30 174
| резервисти= ~ 6 0006000
| зад граница= ~ 600
| бюджет= ~ €3 млрд.
Ред 61:
 
[[Файл:BelgianForeignLegion.jpg|мини|180px|Представители на Белгийския легион, личната охрана на император [[Максимилиан I (Мексико)|Максимилиан]] и белгийската му съпруга.]]
Мексико спира изплащането на външния си дълг, по който основен кредитор са френските банки. Император [[Наполеон III]] става основният подбудител на наказателна експедиция в страната, която да постави на власт удобно управление, което да изпълни международните си задължения. Изборът пада върху австрийския [[Максимилиан I (Мексико)|ерцхерцог Максимилиан]], който е провъзгласен за [[император]] на Мексико. Неговата съпруга [[Шарлота Белгийска]] е дъщеря на белгийския крал и в Белгия е набран Белгийски легион от около 1 5001500 доброволци (основно от състава на белгийската армия), който да служи като лична гвардия на императора и императрицата. Мексиканската експедиция претърпява пълен провал и през март 1867 г. легионът е разформирован на белгийска земя.
 
[[Файл:COLLECTIE TROPENMUSEUM Soldaten in uniform met geweren met bajonetten TMnr 60032115.jpg|мини|ляво|180px|Войници от ''Force publique'' – Конгоанската колониална [[милиция]].]]
Ред 86:
=== Междувоенен период (1919 – 1939) ===
[[Файл:Le 10e RI belge passe devans le 37e RI Illustration 1920.JPG|мини|180px|Френският 37-ми Пехотен полк посреща белгийския 10-ти Пехотен полк по време на окупацията на [[Рурска област|Рурската област]] във [[Ваймарска република|Ваймарска Германия]] (1920 – 1925).]]
Самоотвержената съпротива на крал [[Албер I (Белгия)|Албер I]] начело на войската му спечелва всенародна популярност сред поданиците му за разлика от правителството в изгнание, но малката индустриална държава е изправена пред икономическа катастрофа непосредствено след войната. Белгийските [[железници]], източник на национална гордост за белгийците преди войната, са останали само с 81 работещи локомотива от своите 3 4703470 преди войната. [[Металургията]] – сърцето на белгийската индустрия, е загубило 46 от общо 51 металургични комбината, 26 от които са напълно разрушени. Унищожени са над 100 000 коня и големи количества обработваеми земи, включително с отчаяното взривяване на [[полдер]]ите от страна на самите белгийци, за да наводнят обширни площи пред настъпващата германска армия.<ref>Cook, Bernard A. (2004). Belgium: a history. New York: Peter Lang. p. 113.</ref> Наказанията на [[Колаборационизъм|колаборационистите]], организирани от държавните власти и общият тормоз от страна на населението спрямо тях, продължават чак до 1921.<ref>Laurence VanYpersele, and Xavier Rousseaux, "Leaving the War: Popular Violence and Judicial Repression of 'Unpatriotic' Behaviour in Belgium (1918 – 1921). European Review of History (2005) 12#1 pp 3 – 22.</ref> Възстановяването на разрушената икономика тръгва с бързи темпове, като през 1921 Кралство Белгия влиза в митнически съюз с [[Люксембург|Велико херцогство Люксембург]]. На Германия са наложени военни [[Репарация|репарации]] спрямо Белгия в размер на 12,5 милиарда [[Лира стерлинг|лири стерлинги]], както и областта около [[Ойпен]], [[Малмеди]] и [[Моресне]], които стават неделима част от Кралството. Белгийските настоявания за получаване на територии от [[нидерландци]]те, като компенсации за тяхното сътрудничество с германците, остават неуважени.<ref>Cook, Bernard A. (2004). Belgium: a history. New York: Peter Lang. p. 113.</ref> Германската икономика е смазана от репарациите и настъпилата [[инфлация]] и през 1923 г. правителството декларира, че спира изплащането им за неопределен период от време. Това предизвиква незабавна реакция от страна на Франция и Белгия, които окупират [[Рурска област|Рурската област]] – център на германската [[тежка индустрия]], като гаранция за възобновяване на репарационните вноски. Това задълбочава още повече кризата в германската икономика и [[Съединените щати]] се виждат принудени, след като си осигуряват подкрепата на [[Великобритания]], да окажат натиск върху Франция и Белгия да се изтеглят. Това става през 1926 г.
 
През 1925 г., новосъздадената след войната [[Общество на народите]] (ОН), предоставя на Кралство Белгия пограничните западни райони на [[Германска Източна Африка]] като подмандатна територия [[Руанда-Урунди]] (днешните независими държави [[Руанда]] и [[Бурунди]]).<ref>William Roger Louis, Ruanda-Urundi 1884 – 1919 (Oxford U.P., 1963).</ref> Мандатите „клас Б“ на ОН включват бившите африкански колонии на [[Германската империя]] окупирани през Първата световна война и отнети ѝ формално след поражението ѝ. Идеята на подмандатния статус, присъждан от ОН за разлика от колониалното управление, е съответната държава да поеме ролята на попечител, който да приближи подмандатната територия до съвременния свят по отношение на [[култура]]та, [[икономика]]та и [[инфраструктура]]та и да я подготви за суверенитет. Но реално метрополиите не правят разлика между колониите и подмандатните си територии и това важи в пълна степен за случая с Белгия и Руанда-Урунди. Тя не се заема със собствена образователна програма, а отпуска малки финансови средства за образователната програма на [[католическата църква]] и проявява търпимост към благотворителната образователна програма на [[Протестантство|протестантски]] [[мисионер]]и. Разглежда контрола си върху Руанда-Урунди най-вече от икономическа гледна точка, като допълнителни земи за експлоатация на природните им ресурси. За капак на неглижиращото си отношение спрямо подмандатната територия, белгийските администратори изразяват расов фаворитизъм към малобройните представители на племето ''[[тутси]]'', които според тях демонстрират естествена предразположеност да управляват мнозинството от ''[[хуту]]'' и низовите позиции в колониалната администрация са заети от тях. Тази пагубна политика посява семената на кръвопролитията в края на [[ХХ век]].
Ред 413:
** командно-логистичен ескадрон Т, два леки бронирани разузнавателни ескадрона (френски A и фламандски C), ескадрон за радиотехническо разузнаване B и учебен ескадрон D,~ 660 души<ref name=":1" />
* Артилерийски дивизион (''Artilleribataljon'') ([[Брасхат]]),~ 900 души<ref name=":1" />
** лека буксирна гаубична батарея LG1 105LG1105 mm ([[Брасхат]])
** тежка буксирна минометна батарея 120 mm ([[Брасхат]])
** лека зенитно-ракетна батарея ПЗРК Mistral (Ломбардсейде, [[Нюпорт (Белгия)|Нюпорт]])
Ред 572:
[[Файл:A960 going towards the drydocks, Antwerp, Belgium.JPG|мини|180px|Белгийският спомагателен кораб А960 „Godetia“.]]
 
Морският компонент е равен по ранг с останалите три компонента, командва се от флотилен адмирал (белгийският еквивалент на контраадмирал) и включва около 1 9001900 души. Белгийският Морски компонент е обединен оперативно с Кралските ВМС на Нидерландия и формално с люксембургския морски компонент (такъв не съществува) в оперативно командване, наречено Admiraliteit BeNeLux в нидерландската ВМБ Ден Хелдер. Командващият Кралските нидерландски ВМС заема длъжността Admiral BeNeLux, а командващият белгийския Морски компонент – Vice-Admiral BeNeLux.
 
==== COMOPSNAV ====
Ред 619:
 
=== Медицински компонент ===
Медицинският компонент е формиран на базата на бившата Медицинска служба. Равен по ранг е с останалите три компонента, командва се от лекар със звание генерал-майор/ флотилен адмирал (контраадмирал) и включва около 2 0002000 души. Военната болница е полкови еквивалент, елементите и учебния център са батальонни еквиваленти.
 
==== COMOPSMED ====