Гражданска война в Гърция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м 4-цифрени числа без интервал; козметични промени
Ред 80:
Партизаните се опитват да приложат нова тактика в пограничните райони – да встъпят в бой със значителни сили от правителствените войски, а след като са нанесли колкото може повече загуби в жива сила, да се оттеглят в съседните страни. Но тази тактика едва не коства живота на командващия генерал Маркос (М. Вафиадис), когато през август 1948 г., около 40 хилядна армия обкръжава неговия 8 хиляден отряд и се налага да се изтегля с бой. Впоследствие партизаните започват да избягват големите въоръжени сблъсъци.
 
Получаването на съвременни американски [[самолет]]и и прилагането на тактиката „[[изгорена земя]]“ от правителствените войски, както и тяхното числено предимство започва лека-полека да накланя везните в тяхна полза. Въстаническите села са горени с напалм от английската окупационна и кралската гръцка авиация, бомбардирани са десетки селища, включително град Лерин. Върху Егейска Македония са извършени 1 4671467 въздушни нападения, над 120 нападения с [[напалм]], хвърлени 288 тона бомби и 1935 ракети<ref>Flintham, V. (1990) Air Wars and Aircraft: A Detailed Record of Air Combat, 1945 to the Present. Facts on File. ISBN 0816023565</ref>. Действията на наземните сили са още по-ожесточени и продължават в 1950 г. и години след края на въстанието. Към това се прибавят и стратегическите грешки на комунистите като отстраняването на командващия на партизаните генерал Маркос Вафиадис и опита да се приобщи НОФ чрез приемане на решение за присъединяване на Македония към планираната [[Балканска федерация]]. Допълнителен удар е затварянето на югославската граница от Тито, след преориентирането му към Запада. Така партизаните губят своите най-надеждни [[тил]]ови бази.
 
До пролетта на 1949 г. партизаните са изтласкани от [[Пелопонес]], а до средата на лятото правителствените войски начело с генерал [[Папагос]], владеят и [[централна Гърция]]. Остават само големите партизански бази [[Нередска планина|Вич]] и [[Грамос]], които са превзети до края на месец август (виж: [[Битка на Вич]], [[Битка на Грамос]]).
Ред 87:
 
== Последствия ==
През януари 1951 г. седмичникът на генералния щаб на Гърция „Стратиотика“ публикува обобщени данни на загубите по време на гражданската война. Убити по официални данни са общо към 70 000 души (без убитите цивилни от правителствените войски). Правителствените сили губят 12 777 убити, 37 732 ранени и 4 2574257 изчезнали. Сред партизаните, в състава на чиито сили с [[българи|български етнически произход]] са над 60% от бойците,<ref>Ζαούσης Αλέξανδρος. ''Η Τραγική αναμέτρηση, 1945 – 1949 – Ο μύθος και η αλήθεια'' (ISBN 960-7213-43-2).</ref><ref>[http://macedonian.atspace.com/doc/nz_govor.htm Speech presented by Nikos Zachariadis at the Second Congress of the NOF (National Liberation Front of the ethnic Macedonians from Greek Macedonia)], published in ''Σαράντα Χρόνια του ΚΚΕ 1918 – 1958'', Athens, 1958, p. 575.</ref> са убити 38 839 души, 20 128 са пленени и около 20 000 се предават. Партизаните убиват 4 1244124 граждански лица, в това число 165 свещеници. Броят на убитите цивилни от правителствените войски не е посочен, но предвид мащаба и начина на водене на военните действия е в пъти повече. На мини се взривяват 931 души. Били са вдигнати във въздуха 476 обикновени и 439 железопътни моста. Унищожени са 80 железопътни станции.
 
Хиляди хора са репресирани, пратени по лагери и насилствено интернирани. Около 1 000 000 са временно разселени през войната. Към 56 000 емигранти, предимно от Егейска Македония, бягат от Гърция. Отделно [[Деца бежанци|28 хиляди деца]] (20 000 от тях с [[българи|български етнически произход]] и 8000 с [[гърци|гръцки]]<ref>[http://www.makedonskosonce.com/broevis/2002/sonce434/Tekst22.htm Жаклина Митевска. Егзодусот на децата бегълци – 55 години, ''Македонско Сонце'']</ref>), много от тях деца на партизани и помагачи, са изпратени от комунистите в страните от социалистическия блок.<ref>[http://www.bulpress.net/index.php?p=view&r%5Bid%5D=3342 www.bulpress.net]</ref>, монархията настанява други 12 000 деца от военната зона в лагери по гръцките острови под свой надзор, повечето от тях са дадени за осиновяване отвъд океана. На емигрантите е забранено връщането в родните им места.
Ред 101:
 
{{Портал|Гърция|Македония}}
 
[[Категория:Гражданска война в Гърция| ]]