Уикипедия

Егейска Македония: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м без   интервал
м 4-цифрени числа без интервал
Ред 52:
Българското население компактно населява териториите на север от етническата българо-гръцка граница в Егейска Македония, която минава по линията от планината [[Грамос]] на изток, през южните части на бившата Костурска кааза, пресича Кайлярската кааза през селата [[Липинци]], [[Бошовци]] и [[Ранци]], в Берската кааза през град Бер и река Бистрица, заобикаля на север гръцката област [[Урумлък]], след което излиза на Бяло море между реките Вардар и Галик. От Солун на изток границата заобикаля българското село [[Киречкьой]] и пресича [[Бешичко езеро|Бешичкото езеро]] излиза на [[Орфански залив|Орфанския залив]], откъдето по бреговата линия достига река [[Места]]. Българи отсъстват в казиите Кожанска, Гребенска, Касандрийска и са незначителен брой в Светогорска и Анаселишка, а в Лъгадинска, Берска, Костурска и Кайлярска са съсредоточени в северните части. В гореописаната област българите съставляват над 50% от общото население. Редица чуждестранни изследователи потвърждават това, сред тях са Жозеф Ално, Жорж Санжон, Луй Леже, Робер Пеласие, Леон Ламуш, Жорж Голис, братя Бъкстоун, Хенри Брайлсфорд и други<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.28 – 32</ref>.
 
Конфесионално българското население е разделено както следва 214 901 екзархисти, 71 259 патриаршисти, 3 6013601 католици-униати, 291 протестанти, както и голям дял мюсюлмани. Българската екзархия има 378 църкви с 300 свещеници в 11 епархии, три от които с митрополитска власт – Неврокопска, Пелагонийска и Охридско-Преспанска, а други осем с немитрополитска власт – Костурска, Леринска, Воденска, Солунска, Сярска, Драмска, Мелнишка и Скечанска. Българите католици притежават 10 църкви и 2 манастира, а протестантите имат 4 църкви в Кукуш, Воден, Драма и Солун. В 1912 – 1913 година действат 340 български училища с 589 – 750 учители и 19 000 ученици<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.34 – 35, 39</ref>.
 
След [[Първа световна война|Първата световна война]] съгласно [[Версайски договор|Версайския договор]] Егейска Македония остава във владение на Гърция. Към него момент населението е (по данни от 1912 г. в „Етнографска карта за Южна Македония“ на [[Йордан Иванов]]) 329 371 [[българи]], 314 354 [[турци]], 236 775 [[гърци]], 15 108 [[албанци]], 44 414 [[арумъни]], 25 303 [[цигани]], 68 206 [[евреи]] и 8 4488448 от други националности. През 1918 година [[Георгиос Сотириадис]] издава етнографска карта, в която отделно от българското население намира македонски славяни, наричани в други източници още българофони, българеещи се, българогласни или славянофони. Сръбските и по-късно югославските изследвания за периода намират в Егейска Македония около 354 000 жители „македонци“.
 
Гръцка статистика от 1912 година представя населението както следва 513 000 гърци, 475 000 мохамедани, 119 000 българи, 98 000 разни или общо 1 206 000 души. През 1925 година, когато главен секретар на комисията на [[ОН]] за настаняване на бежанците е гръцкият делегат А. Палис, същата статистика е препечатана в труда „Настаняване на гръцките бежанци“, с което е официализирана пред международната общност<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.25 – 27</ref>.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Егейска_Македония“.