750 520
редакции
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м (излишен празен ред; козметични промени) |
||
}}
'''
== География ==
Село Победа се намира на 5 км от общинския център град Долна Митрополия и на 15 от град Плевен. Землището на село Победа се намира западно по течението на р.Вит. На запад и север то граничи със землищата на гр. Тръстеник и с. Подем. На изток със селата Божурица и Биволаре, на юг- с гр.Долна Митрополия.
Релефа на населеното място е абсолютно равнинен, без хълмове, височини и долове.
Климатът е умерено- континентален. Зимата е истинска зима – с дълго задържащ се сняг, а лятото е топло и горещо. Температурите през лятото достигат 35-40 градуса, а през зимата падат до – 10-15. Валежите са недостатъчни, не са рядкост летните засушавания. Дъждовете през лятото са рядко явление, но когато ги има, обикновено са бурни и мощни, като „ из ведро”. Преобладават северозападни ветрове.
Почвите в населеното място са чернозем и алувиално- ливадни. В съчетание с климатичните условия те способстват за виреене
На територията на селото има типични дървесни видове, характерни за равнинните райони в България.
Животинският свят е разнообразен предимно по отношение на птиците. Липсата на горски масиви и наблюдаващото се трайно засушаване доведе до изчезването
История
През 1890 г. в землището на бивше татарско село „Демир -кьой”, Плевенската окръжна постоянна комисия, основава Плевенски окръжен образцов чифлик „Демир-кьой”. С Указ № 98 на Княз Фердинанд от 1893 г. се разрешава преименуването в Чифлик „Клементина”, под надзора на Плевенското винарско училище. От
1895 г. Чифлика става държавен, на пряко подчинение на Министерството на търговията и земеделието. От 1902 г. е Плевенски държавен конезавод, а от 1912 г.- Държавен завод за добитък „Клементина”. Със Заповед на Министерството на земеделието от 1947 г. е преименуван на Завод за добитък „Г. Димитров” край гр. Плевен.
Във връзка със строежа на язовир „Искър”, в чашката на който попадат селата Горни Пасарел, Шишманово и Калково e приет план за настаняване на преселниците, утвърден с постановление от 1953 г., според който 68 домакинства от село Горни Пасарел се настаняват в Държавно земеделско стопанство „Г. Димитров” Плевенско. През пролетта на 1954 г. в построеното селище пристигат 42 семейства, като впоследствие трайно остават 11 семейства. Хората се настаняват в новите си домове, в нов непознат за тях край от България, с различна от родния край природа, с нелеката задача
<!-- === Кухня === -->
{{Община Долна Митрополия}}
[[Категория:Села в област Плевен]]▼
{{Мъниче селища в България}}
▲[[Категория:Села в област Плевен]]
|