Междусъюзническа война: Разлика между версии

Опирайки се на Австро-Унгария, в края на януари 1913 година Румъния подновява исканията си, този път за териториите до линията Силистра – Балчик (3 3003300 км²).<ref name="IB4-313"/> Разчитайки на Русия, [[Правителство на България (32)|кабинетът Гешов]] отговаря отрицателно. Българо-румънският конфликт заплашва да прерасне в конфликт между [[Антанта]]та и [[Централни сили|Централните сили]]. Затова през февруари София и Букурещ са принудени да приемат арбитраж от големите европейски държави. На 26 април 1913 година е сключен [[Петербургски протокол|Петербургският протокол]], с който България се съгласява да отстъпи на Румъния град [[Силистра]]. Както българската, така и румънската страна остават недоволни от този компромис.<ref name="3f159-160"/> На 5 юни Румъния предупреждава, че в случай на война между балканските съюзници ще изпрати войските си срещу България.<ref>{{Харв|Стателова|1994|loc=474}}</ref>

При настъплението си в Македония на 17 юни българските войски постигат частични успехи. Втора армия очиства от гръцки войски левия бряг на Струма при устието ѝ, а със завладяването на [[Гевгели]] прекъсва пряката връзка между гръцките и сръбските армии.<ref>{{Харв|Христов|1922|loc=73}}</ref> Българският гарнизон в Солун обаче (1 3001300 души) остава изолиран от своите главни сили и е пленен от 2-ра гръцка дивизия (18 юни).<ref>{{Харв|Филипов|1941|loc=417 – 418}}</ref> [[Четвърта българска армия]] преминава реките [[Брегалница]] и [[Злетовска река|Злетовска]] и овладява подстъпите на връх Султан тепе в [[Осоговска планина|Осоговската планина]].<ref>{{Харв|Ратковић|1972|loc=257 – 266}};{{Br}}{{Харв|Дървингов|1925|loc=605 – 607}}</ref> Настъплението на Пета армия на север от Осогово обаче закъснява, а останалите две български армии (Първа и Трета), разположени от [[Трън]] до [[Брегово (село)|Брегово]], бездействат по политически съображения – правителството на Данев задържа планираната офанзива в старите сръбски територии, докато се опитва да уреди прекратяване на конфликта по дипломатически път. Това, както и заповедта за спиране на българското настъпление, дават възможност на сърбите да съсредоточат силите си срещу Четвърта армия.<ref>{{Харв|Христов|1922|loc=61 – 64}}</ref>

|align=left| Черна гора || над 10 000<ref name="H135"/> || 9 0809080 || 14 956 (+ 65%)|| 280 000 || 450 000 (+ 57%)

|align=left| Румъния || 4 0004000<ref>{{Харв|Hall|2000|loc=119}}</ref> || 131 353 || 139 698 (+ 6%) || 7 250 000 || 7 600 000 (+ 5%)