Настъпление на Брусилов: Разлика между версии

Към началото на юни командващият Югозападния фронт генерал [[Алексей Брусилов]] разполага с общо четири армии – 8-а, 11-а, 7-а и 9-а, разположени от [[Полесие]]то до румънската граница. Без резервите, те наброяват общо 603 000 пехота и 63 000 кавалерия с около 2 0002000 оръдия и близо 2 500 картечници.{{hrf|Нелипович|1998|42}}

Противостоят им няколко формации: армейските групи на генералите Фат, Хауер и Линзинген, австроунгарските 1-а, 2-ра и 7-а армия и германската Южна армия с общо 592 000 пехота, 30 000 кавалерия, 2 7002700 оръдия и 750 миномета.{{hrf|Нелипович|1998|42}} В навечерието на сражението австро-унгарските сили в Галиция и Волиния са отслабени заради решението на началника на генералния щаб генерал [[Конрад фон Хьотцендорф]] да прехвърли част от най-боеспособните си войски за офанзивата в [[Тренто (провинция)|Трентино]].<ref>Залесский, К. А. Кто был кто в Первой мировой войне. Москва, АСТ, 2003. ISBN 5-17-019670-9. с. 318</ref>

Руското настъпление във Волиния спира в средата на юни за отдих и попълване на войските. Окуражена от успеха при Луцк, [[Ставка]]та бърза да усили Югозападния фронт с 3-та армия от съседния Западен фронт, а в средата на юли – и с гвардията и други части от общия резерв. Така, въпреки значителните загуби в боевете, към края на месеца войските на Брусилов надвишават 980 000 бойци с 3 2003200 оръдия.{{hrf|Нелипович|1998|44}} За цел на офанзивата е предпочетен важният железопътен възел [[Ковел]] на подстъпите към Полша. Междувременно германското командване струпва в района значителни подкрепления от Прибалтика и от Франция.<ref name="osjkin"/>