Измаил (религия): Разлика между версии

'''Исмаи́л''' или '''Измаи́л''' ({{lang|he|יִשְׁמָעֵאל}}, ''Ишмаел'' (Yishma’el, Yišmāʻēl), {{lang|el|Ισμαήλ}} ''Ismaēl''; {{lang|la|Ismael}}; {{lang|ar|إسماعيل}}, ''{{unicode|ʼIsmāʻīl}}'', в буквален превод — „Да чуе Бог“) е библейски персонаж. Син на [[Авраам]] ({{БиблияБиблияЦитат|Бит.|16:|3}}) от робинята [[Агар]]. Отпратен с майка си в пустинята [[Фаран]], той израства на свобода и се жени за древноегиптянка ({{БиблияБиблияЦитат|Бит.|21:|21}}), като има 12 сина от нея ({{БиблияБиблияЦитат|Бит.|25:|13}}).

Родоначалник на малките племена на [[бедуини]]те, които завладяват част от т.нар. [[арабска пустиня]], намираща се между [[Ханаан]] и [[Древен Египет]] ([[Синайски полуостров|Синайския полуостров]]). Единствената дъщеря на Измаил е ''Васемафа'' ({{БиблияБиблияЦитат|Бит.|36:|3}}), която е женена за [[Исав]].

След две поколения, потомците на синовете на Измаил посредством опитомяването, отглеждането и развъждането на [[камила|камили]] осъществяват контрол над керванната търговия между [[Галаад]] и [[Древен Египет]] ({{БиблияБиблияЦитат|Бит.|37:|25}}). Именно измаилтяните продават [[Йосиф (Библия)|Йосиф]] в Древен Египет, за да последва [[Изход (Библия)|изходът]].

Библията също така отъждествява [[измаилтяни]]те с [[Мадианитяни|мадиамитяните]] ({{БиблияБиблияЦитат|Бит.|37:|28}}).

[[Йосиф Флавий]] предава, че потомците на Измаил изпълват цялата област между [[Ефрат]] и [[Червено море]], известна като [[Набатейско царство]]<ref>[[Юдейски древности]] кн.1, гл. 12:4</ref>. Местните [[араби]] отнасят своя произход в библейски смисъл към Измаил, като даже родословието на пророка Мохамед възхожда към него. Измаил е собствено ислямскияислямският пророк в тази [[световна религия]].