Разлика между версии на „ПФК Локомотив (Пловдив)“

м
4-цифрени числа без интервал
м (без   интервал; козметични промени)
м (4-цифрени числа без интервал)
През 1933 г. [[Пловдивски Спортклуб|Спортклуб]] става първенец на 2-ра пловдивска дивизия, встъпвайки в елитната 1-ва, чиято титла извоюва за първи път през 1936 г. През 1938 г. [[Пловдивски Спортклуб]] (както вече било официалното му име) се преборва за място в Националната футболна дивизия, учредена година по-рано и включваща 10-те най-добри български тима. В нея спортклубци се състезават с успех две години – до разпускането ѝ, като за това им представяне значителна заслуга има техният унгарски треньор Ласло Клайн (ученик на прочутия тогава англичанин Джими Хоган, когото специалистите днес наричат „създателят на тоталния футбол“). През втория си сезон в НФД (1939/40 г.) Спортклуб е единственият клуб, представляващ цялата Южна България в елитния футбол.
 
В годините до 1944 г. тимът става Южнобългарски първенец и достигна четвъртфинал за Държавно първенство (1941 г.), като през 1940 г. и 1942 г. играе на финалните мачове за Царската купа (Държавната купа). Специално за втория мач, състоял се на 3 октомври 1942 г. в София, постъпленията от него се оказават рекордни за цялата дотогавашна история на българския футбол, надхвърляйки постъпленията на всеки от дотогава изиграните финални мачове за Държавно първенство или Царската купа. На 3 октомври 1942 г. в София бил поставен и още един, дори по-внушителен рекорд: привържениците на Спортклуб правят невиждано дотогава „нашествие“ в чужд град, като според оценки на столичната преса, над 3 0003000 пловдивчани пристигнат в София, за да окуражават своя тим.
 
По същото време Спортклуб бил един от най-големите български клубове, а през 1942 г. и 1943 г.<ref>[http://www.loko-pd.com/wp-content/uploads/2012/07/il.-10.jpg В. „Воля“], 5 август 1942 г.</ref><ref>[http://www.loko-pd.com/wp-content/uploads/2013/05/il.-1.jpg В. „Спорт“], 12 май 1943 г.</ref><ref>[http://www.loko-pd.com/wp-content/uploads/2012/07/il.-11.jpg В. „Спорт“], 8 март 1943 г."</ref><ref>[http://www.loko-pd.com/wp-content/uploads/2012/07/il.-13.jpg В. „Воля“], 26 март 1943 г.</ref><ref>[http://www.loko-pd.com/wp-content/uploads/2012/07/il.-15.jpg В. „Воля“], 23 юни 1943 г.</ref> Българската национална спортна федерация (БНСФ) официално обявявила [[Пловдивски Спортклуб]] за най-големия български клуб според броя на картотекираните към Федерацията членове.
=== Настояще ===
[[Файл:Hristo Bonev 1974.jpg|мини|[[Христо Бонев]] – един от основните играчи на тима през 60-те и 70-те години на ХХ век.]]
Последвали 5 години във втора дивизия, през което време тимът достига до финал за Купата – 1960 г. Както и в предходния си финал (1948 г.), според оценките на централната преса, отборът е подкрепян в София от около 5 0005000 свои привърженици. В сезона 1960/61 г. Локомотив се завъръща в „А“ РФГ, където през сезон 1968/69 г. печели за първи път медали – бронзови. През 1972/73 г. тимът става вицешампион, а през следващото първенство отново печели бронз. През 1971 г. изиграва петия си финал за Купата, който отново бил неуспешен
 
През 1980 г. Локомотив за втори път в историята си изпада в „Б“ РФГ, където прекарва три сезона. През последните два от тях – [[Купа на Съветската армия 1981/82|1981/82 г.]] и [[Купа на Съветската армия 1982/83|1982/83 г.]], тимът достига до финали за Купата на Съветската армия. Сезон 1981/82 е последният, в който турнирът е със статут на турнир за националната купа. На 12 юни 1982, на стадион „Слави Алексиев“ в гр. Плевен, пред 8 0008000 зрители, пловдивчани играят сърцато срещу Локомотив Сф, но губят след продължения с 1:2.
 
През следващата година Локомотив печели първия трофей в своята историята. На полуфинал за Купата, е отстранен родният колос ЦСКА „Септемврийско знаме“, който само година по-рано елиминира на четвъртфинал в турнира за КЕШ могъщия Ливърпул. На стадиона в гр. Ихтиман локомотивци са безапелационни и печелят с 3:2, като доминират през целия мач. На 1 юни 1983 г. на Националния стадион „Васил Левски“ в София пред 25 000 зрители Локомотив побеждава на финала „Чирпан“ с 3:1 и заслужено печели първия трофей в своята историята. Отборът получава правото да представя България в Турнира за Купата на УЕФА. 1983 г. се оказва паметна и по други причини. Няколко дни след триумфа, Локомотив играе бараж за влизане/оставане в „А“ група с елитния „Черноморец“, но не успява да го премине след загуба с 1:2 в Бургас и 0:0 в Пловдив. Няколко седмици по-късно Спартак (Плевен) е изваден от „А“ РФГ заради опит за уреждане на резултат. Назначен е допълнителен бараж за влизане в „А“ РФГ между „Локомотив“ Пд и „Осъм“ Ловеч, спечелен от „Локомотив“ драматично с 2:1 след продължения. Така отборът се завръща в „А“ група, но отново изпада през следващия сезон – 1983/84.
* Капацитет: 12 000 седящи места
* Размери на терена: 105,3 m x 71,4 m
* Осветление: 1 8981898 [[лукс]]а
 
=== История ===
През [[1941]] – [[1942]] г. с помощта на [[БДЖ]] започва изграждането на масивна трибуна за 7 0007000 зрители на игрището на „Левски Пловдив“ (между [[Асеновградско шосе]] и ЖП коловозите) и на [[11 юли]] [[1943]] г. за първи път се провеждат състезания на него. Единствен в града и окръга до [[1954]] г. в продължение на 11 години на него се провеждат и организират всички големи спортни празненства и състезания.
 
Днешният [[Локомотив (стадион, Пловдив)|Стадион Локомотив]] е завършен през [[1982]] г. Десет години преди това са изградени намиращите се в непосредствена близост помощни тренировъчни терени, а в средата на 70-те е построена хандбалната зала, намираща се също в спортния комплекс. При построяването си, капацитетът му е предвиден да побира 24 000 души.
 
Рекордното посещение е през [[1983]] г., когато [[ФК Черноморец (Бургас)|„Черноморец“]] гостува на „Локомотив“, в мач за влизане в елитната група. Стадионът побира 33 000 души, а поне 6 0006000 остават извън неговите рамки.
 
== Привърженици ==