Панчаревско езеро: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м 4-цифрени числа без интервал; козметични промени
Ред 41:
 
== Местоположение ==
[[Файл:Witoscha.png|мини|вляволяво|300п|Язовири от каскада „Искър“ (от югоизток на северозапад): „Искър“, „Пасарел“, „Панчарево“]]
 
Намира се на 12 km южно от центъра на София в посока [[Самоков]] и [[Боровец]], на 2 km от [[Околовръстен път (София)|Околовръстния път]], по протежение на ул. „[[Самоковско шосе]]“. Разположено е в самия край на живописния [[Панчаревски пролом]], между [[Витоша]] и [[Лозенска планина|Лозенската планина]], при вливането на река [[Бистрица (Витошка)|Бистрица]] в [[Искър]]. Местността съчетава в себе си неповторимия ландшафт на водната площ и средновисоката планина. На западния му бряг е разположено курортното село [[Панчарево]] и [[Панчаревски минерален извор|Панчаревските минерални извори]], до него опират също селата [[Кокаляне]] (югозападно) и [[Герман]] (североизточно). Източният му бряг е зает от дъбови и борови гори, а склоновете се спускат стръмно към водата, на места завършвайки със сипеи.
Ред 51:
 
== История ==
[[FileФайл:Pancharevo Dam 2018-08-17.webm|thumbмини|250px|Видео от стената на язовира.]]
В миналото река Искър била далеч по-пълноводна и често измествала коритото си, като образувала множество естествени въртопи и вирове, между които се редували малки ниви, ливади и зеленчукови градини. Някои по-възрастни панчаревци и до днес помнят колко много хора от цялата страна идвали в почивните дни около Искъра, дори с автобуси, между [[ВЕЦ Панчарево|старата централа]] и минералната баня (днес езерото), като прекарвали на това място горещините, къпейки се в бистрите му води.
 
Ред 58:
От стената на Панчаревското езеро е започвало трасето на проектирания през 1950-те години на 20 век, но изоставен впоследствие, плавателен и отчасти отводнителен канал на София, известен още като ''[[Софийско море|Софийското море]]'' – определение, което по-късно става нарицателно за самото езеро.
 
През следващите години водите му се използват основно за водни спортове, промишлено водоснабдяване и напояване. През 1966 г. е построена първата гребна база в района, а две години по-късно – Националната гребна база, която по това време е най-модерната в страната, с капацитет за провеждане на олимпийски състезания. По същото време са изградени трибуните и кулата за наблюдение и започва разширяването на съществуващата обиколна алея с цел изграждане на път за заснемане на състезанията и осигуряване на пряка видимост към състезателното трасе с дължина 2 1002100 m. През 1977 г. езерото до София е домакин на световното първенство по кану-каяк, а през 1981 г. – на световното първенство за младежи във водните спортове.
 
През 1980-те години като атракцион се е движило малкото дървено [[кораб]]че „Созопол“ – просторно и предлагащо възможност за разходка на групи до 15 – 20 човека. През 1987 – 1988 г. уникално по рода си за България и второ в Европа вариете в ресторант „Лебед“ с плаваща във водите на езерото сцена на понтони представя звездите на [[Естрадна музика|българската естрада]], както и много фолклорни състави от района. Интерес представлява и хотел-ресторант с форма на кораб, разположен в сградата на софийския ветроходен и морски клуб през 1990-те години.
Ред 105:
 
{{Язовири в България}}
 
[[Категория:Язовири в България]]
[[Категория:Водосборен басейн на Искър]]