Плевен: Разлика между версии

* ж.к. „Сторгозия“ – 40 000 жители

* ж.к. „Дружба“ – 25 000 жители

* ж.к. „Седми квартал“ – 1000 жители

* Централна градска част – 15 000 жители.

 

През 1738 г. населението на Плевен е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref>

[[Файл:Dawe, Mikhail Vorontsov.jpg|мини|Генерал Михаил Воронцов]]

 

Освобождението заварва града с обособени турски махали в българско обкръжение. През [[Възраждане]]то населението се занимава със [[селско стопанство]], соватчийство, занаяти и търговия, строят се [[църква]] и [[училище|училища]]. Мостове и обществени чешми (Балъклия, например) строи властта. През 1825 г. тук отваря врати първото светско училище, за това липсват сигурни данни. През 1840 г. (или по други източници през 1841 г.) Анастасия Димитрова открива първото девическо училище в България. В Плевен през [[1869]] г. националният революционер и апостол на българската свобода [[Васил Левски]] основава първия в страната революционен комитет. Същата година е основано и читалище „Съгласие“.

Повечето плевенски предприятия са разположени в северната част на града по дължина на Четвърта ж.п. линия и са свързани с релсови отклонения. Продукцията им заминава за вътрешността и външния пазар по „първо“ и „второ“ направления предимно по релсовия път, но притежават и добре планирана пътна мрежа, пешеходни алеи за хилядите работници и служители.

 

 

Веднага след 1989 г. предприятията и развойните започват да намаляват обема и направленията на работата си, правят се опити за конверсия и диверсификация на производството, но само малка част от предприятията запазват малка част от производството си. Приватизацията „на входа“ и „на изхода“ им позволи готова продукция, машини, инвентар и съоръжения, суровини и материали да бъдат пласирани „на частно“, предприятията бяха реорганизирани последователно по Указ 56 и по Търговския закон и голяма част банкрутираха в новите условия. В края на 80-те и началото на 90-те години идеологически обременените имена бяха променени. През последвалите десетилетия редица предприятия бяха напълно или частични разрушени („10 декември“, „Първи Май“ („Каменина“), Птицекланицата и Месокомбината, „Васил Коларов“ („Полима“) и много по-малки), други съкратиха („Вапцаров“, „Ген. Винаров“) или прекратиха напълно производството си (ЗАО, КЕМ), частично продадоха или отдадоха под наем сгради и участъци на фирми с напълно различен или сходен характер на дейностите (Комбинат „Девети септември“ („Екоел“), „Вапцаров“ („Ваптех“). На някои площадки бяха построени големи магазини на веригите („10 декември“ и Механичния завод на комбината за ядрени прибори) и нови шивашки предприятия (Шести цех на „Вапцаров“ и съседни терени). Коренно се промени обликът на Северната промишлена зона. Основен транспорт за снабдяване и пласмент стана автомобилният, което доведе до постоянно увреждане на непредвидените за тази цел пътища и до изоставяне и разруха на ж.п. отклоненията.