Разлика между версии на „Сарацини“

редакция без резюме
Сарацин в [[Християнски|християнските]] писания означава синове на Сара, което е неправилно, тъй като означава народа с потекло от Арабия и потомък на съюза на [[Авраам]] не със законната му съпруга [[Сара]], а с неговата слугиня, египтянката [[Агар]]. Свързването със Сара вероятно е псевдоетимологично тълкуване, направено апостериори, основаващо се на неправилното разбиране на арабска или сирийска дума. Правени са опити тази дума да се съпостави с арабски думи: ''шарук'' (изток или вятър на пустинята), ''шарк'' (обединени хора), ''шарика'' (общество, компания), ''шарк'' (грабеж, кражба).<ref>{{cite book | title = Европа и ислямът | last = Кардини | first = Франко | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-579-9 | doi = | pages = 394 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>{{rp|22}}.
 
Произходът от [[Агар]]) е отразен и в наименованието агарини или„агарини“ (хагарини), оттам и изразът агаряни„агаряни“, ползван от българите по адрес на турците.
 
Арабите, наричани [[измаилтяни]], [[маври]], агаряни или сарацини, започват да се споменават в европейските летописи още през VII век. Най-ранното споменаване на ''сарацини'' е в документа „Doctrina Jacobi“, описващ [[Арабско завоюване на Сирия|арабското завладяване]] на [[Палестина]]<ref>{{cite book |last1=Déroche |first1=Vincent |last2=Dagron |first2=Gilbert |title=Doctrina Jacobi nuper Baptizati, „Juifs et chrétiens dans l'Orient du VIIe siècle“ |date=1991 |pages=17 – 248 |edition=Edition of the Greek text with French translation}}</ref>. Към XII век ''сарацини'' е синоним на ''мюсюлмани'' в средновековната латинска литература. Думата постепенно отмира в епохата на [[Великите географски открития]].