През следващите десет дни и двете страни получават силнисъществени подкрепления. Руските части са усилени с нови 26 000 душиофицери и войници и така нарастват до 35 000 офицери и войници. Генерал-лейтенант [[Николай Криденер]] вече разполага с 36 [[батальон]]а, 32 [[ескадрон]]аескадрона и 184 оръдия. Силите на Осман паша нарастват до 22 000 душиофицери илии войници организирани в 33 [[табур]]атабора, 7 ескадрона и 58 оръдия като вече сформиратформират [[Западна османска армия (1877)|Западната турска армия]]. Видно е, че русите нямат голямо числено превъзходство в жива сила,но имати тройното превъзходство в [[артилерия]]таартилерията. То обаче се оказва напълно ненужнонедостатйчно, понеже Осман паша вече е изградил множество землени защитни съоръжения със скорострелни и далекобойни оръдия. Като допълнение – руското командване се страхува да изпраща оръдията си на първа бойна линия, поради което те се оказват неефективни, а руските пехотинци са разстрелвани от добре прикритите турски войски.
На 18/30 юли руското главно командване нарежда на генерал-лейтенант Николай Криденер да атакува повторно Плевен. Той не вярва в крайния успех, понеже изчислява погрешно противниковите сили на 50 – 60 000 душиофицери и войници, при това на защитни позиции. Водят се тежки боеве при ''Сулуклийския дол'', ''Гривишките редути'' и ''Зелените хълмове'хълмов'. До края на деня турците отблъскват всички руски атаки и си възвръщат изгубените позиции.
Втората атака на Плевен е истинска катастрофа за русите части. Загубите са изчислени в убити и ранени на 168 офицери и 7167 войници. Турските загуби са едва 1200 убити и ранени офицери и войници.
[[Файл:Dmitriev 019.jpg|мини|300px|„Боят при Плевен на 27 август 1877 година“, художник Николай Дмитриев-Оренбургски, 1883]]
[[Файл:Трета атака на Плевен.jpg|мини|300px|Карта на разположението на руските войски при третата атака на Плевен]]