Обсада на Плевен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 270:
== Блокада на Плевен ==
=== Действия на руската армия ===
Възелът на войната се затяга след третия неуспешен щурм. По всичко изглежда, че от изхода на битката при Плевен зависи до голяма степен и изходът на цялата война. За справяне със ситуацията е извикан героят от [[Обсада на Севастопол (1854 – 1855)|обсадата на Севастопол]] – генералът от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]]. Още с пристигането си той заявява „''...четвърти щурм на Плевен няма да има“''.
[[Файл:Eduard Totleben.jpg|мини|180px|ляво|Генерал от инженерните войски Едуард Тотлебен]]
 
Решено е Плевен да бъде напълно блокиран. За да бъде осъществена блокадата саосъществено мобилизирани и насочени към Плевен нови гренадирскиГренадирския и гвардейскиГвардейския полковекорпуси. Когато те пристигат през октомври, руското командване се насочва към прекъсване на османските снабдителни линии, водещи до Плевен. С превземането на с.селата Горни Дъбник, и Телиш и [[Битка при Враца|Враца]] се слага край на снабдяването на армията на Осман паша.
 
За да попречи на изхранването на турската армия, генералът от инженерните войски Едуард Тотлебен решава да спре двете малки рекички преминаващи през Плевен. Построява бентове на реките [[Тученица (река)|Тученица]] и [[Гривишка (река)|Гривишка]], по чиито поречия е имало 24 [[Воденица|воденици]] – караджейки. С внезапното им взривяване, огромни водни маси помитат по пътя си всички воденици и складираните храни за обсадения гарнизон.
[[Файл:Michael Skobeleff, General der russischen Armee.jpg|мини|180px|генерал-лейтенант Михаил Скобелев]]
На 2 ноември генерал Тотлебен разделя блокадната линия на шест участъка:
* 1-ви с командир генерал [[Александру Чернат]],
* 2-ри с генерал-лейтенант [[Николай Криденер]],
* 3-ти с генерал-лейтенант [[Павел Зотов]],
* 4-ти с генерал-майор [[Михаил Скобелев]],
* 5-ти с генерал-лейтенант [[Василий Каталей]],
* 6-ти с генерал-лейтенант [[Иван Ганецки]].
 
<br>Генералът от инженерните войски Едуард Тотлебен лично обхожда всички руски позиции и издава заповеди за реорганизация на обсадата – на места руските позиции са изнесени по-напред към турските, изграждат се нови окопи, люнети и редути. <br>Заради обсадата Западният Рускируски отряд достига до 122 000 офицери и войници и 28 обсадни оръдия. Руското командване вярно оценява 6-ти участък като най-вероятен за опит за пробив. Простира се между селата [[Биволаре]] и [[Търнене]]. Тук са разположени около 30 000 душиофицери пехотаи войници, 2000 конница и 136 оръдия. Вероятните направления за пробив в този района са три:
 
* Първото е по посока на шосето за [[София]]. Охранява се от 2-ра Гренадирска дивизия, в чийто състав влизат 5-ти Киевски, 6-ти Таврически, 7-ми Самогидски и 8-ми Московски пехотни полкове.
Ред 291:
* Второто направление е по посока на пътя с. [[Горна Митрополия]] – [[Видин]]. Охранява се от 3-та Гренадирска дивизия, в чийто състав влизат 9-ти Сибирски, 10-ти Малоросийски, 11-ти Фанагорийски и 12-ти Астрахански пехотни полкове.
 
* Третото направление е в посока с. Биволаре – [[Никопол]]. Охранява се от 1-ва Бригада на 5-а Пехотна дивизия (18-ти Вологодски и 17-ти Архангелгородски полкпехотни полкове) и 4-а Румънска дивизия.
 
=== Действия на турската армия ===
Към началото на ноември 1877 г. Осман паша успява да съсредоточи в Плевен 50 000 офицери и войници, 72 оръдия и изгражда инженерно-отбранителна линия на разстояние 20 – 25 км. Отбраната разделя на пет участъка:
Към началото на ноември 1877 г. Осман паша успява да съсредоточи в Плевен 50 000 войници, 72 оръдия и изгражда инженерно-отбранителна линия на разстояние 20 – 25 км. Отбраната разделя на пет участъка: 1-ви с командир Адил паша, 2-ри – Атуф паша, 3-ти и 4-ти – Тахир бей и 5-ти – Сюлейман бей. След превземането на Горни Дъбник и Телиш от русите, той прибира в Плевен гарнизона си от [[Долни Дъбник]]. С това е прекъсната и последната му връзка с централното командване и снабдяването му с храна и боеприпаси. На 30 октомври/11 ноември отклонява руското предложение за [[капитулация]]. Надеждата на турското командване е армията на [[Сюлейман паша]] да удари в гръб руските войски и след като се съедини с тази на Осман паша да ги изтика северно от [[Дунав]]. С тази цел на 22 ноември/4 декември [[Централна османска армия|Централната османска армия]] с командир Сюлейман паша преминава [[Стара планина]], [[Битка при Елена|превзема Елена]], но не успява да отклони руските части от блокадата на Плевен. Понася много загуби и прекратява движението си към Плевен.
 
* 1-ви с командир Адил паша,
По думите на един турски офицер положението на турският гарнизон в Плевен става изключително критично с всеки изминал ден. С намаляването на хранителните припаси намаляват и дажбите. От 10/22 ноември започват да раздават по 1/3 от предишната дажба хляб и като допълнение дават по един кочан царевица. Липсват каквито и да са дърва за огрев и турците използват корени на лози и бурени, за да се сгреят или стоплят храната си. Остро се чувства липсата на [[захар]], [[кафе]] и най-вече на [[тютюн]], който се заменя с лозови листа. Пълната липса на [[Спиртна напитка|спиртни напитки]] и малките дажби месо правят войниците още по-чувствителни към студа. По-късно, когато напълно спират дажбите с месо, е забранено клането на коне и друг впрегатен добитък. Липсва храна и за животните. Тяхното жално мучене и цвилене прилича на човешко страдание. Липсват марли за ранените и се режат ризи за превръзки. Макар да се чувства нужда за всякакъв вид облекло ленените превръзки се пазят като скъпоценност. Няма никакъв [[сапун]] и се ползва [[хума]]. Поради липсата на [[кибрит]], се пукат [[патрон]]и, за да се запали огън. От глад в околностите на Плевен умират дори кучетата. Появяват се и [[вълци]]. Турците стрелят по [[Чавка|гарги]] и [[Вранови|врани]], които се ценят като деликатес. Плевен се е превърнал в просторен гроб, в който загива сред ужас и лишения една 40-хилядна армия.<ref>Г.Георгиев, В.Топалов, Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, София, 1958</ref>
* 2-ри с командир Атуф паша,
* 3-ти и 4-ти с командир Тахир бей,
* 5-ти с командир Сюлейман бей.
 
Към началото на ноември 1877 г. Осман паша успява да съсредоточи в Плевен 50 000 войници, 72 оръдия и изгражда инженерно-отбранителна линия на разстояние 20 – 25 км. Отбраната разделя на пет участъка: 1-ви с командир Адил паша, 2-ри – Атуф паша, 3-ти и 4-ти – Тахир бей и 5-ти – Сюлейман бей. След превземането на Горни Дъбник и Телиш от русите, тойОсман паша прибира в Плевен гарнизона си от село [[Долни Дъбник]]. С това е прекъсната и последната му връзка с централното командване и снабдяването му с храна и боеприпаси. На 30 октомври/11 ноември отклонява руското предложение за [[капитулация]]. Надеждата на турското командване е армията на [[Сюлейман паша]] да удари в гръб руските войски и след като се съедини с тази на Осман паша да ги изтикаизтласка северно от река [[Дунав]]. С тази цел на 22 ноември/4 декември [[Централна османска армия|Централната османска армия]] с командир Сюлейман паша преминава [[Стара планина]], [[Битка при Елена|превзема Елена]], но не успява да отклони руските части от блокадата на Плевен. Понася много загуби и прекратява движението си към Плевен.
На 18/30 ноември Осман паша събира в главната си квартира всички висши командири. Поставен е въпросът: дали да останат в града още няколко дни до пълното изчерпване на хранителните припаси и след това да капитулират без бой или пък да се опитат да атакуват блокадната линия с цената на огромни жертви. Взето е решение за пробив на запад по долината на река [[Вит]]. Първоначално пробивът е насрочен за 8 декември, но Осман паша го отлага за 10, понеже не е привършена подготовката. В случай на успех, на какъвто турците не се надяват, войските трябва да достигнат по пътя за [[Видин]] до река [[Искър]], прикривайки се по речното корито да се насочат от [[Кутловица]] към [[Берковица]] и като преминат Стара планина през [[Гинински проход|Гининския проход]], да достигнат до София и да се съединят с другите войски там.
 
По думите на един турски офицер положението на турският гарнизон в Плевен става изключително критично с всеки изминал ден. С намаляването на хранителните припаси намаляват и дажбите. От 10/22 ноември започват да раздават по 1/3 от предишната дажбадажбата хляб и като допълнение дават по един кочан царевица. Липсват каквито и да са дърва за огрев и турците използват корени на лози и бурени, за да се сгреят или стоплят храната си. Остро се чувства липсата на [[захар]], [[кафе]] и най-вече на [[тютюн]], който се заменя с лозови листа. Пълната липса на [[Спиртна напитка|спиртни напитки]] и малките дажби месо правят войниците още по-чувствителни към студа. По-късно, когато напълно спират дажбите с месо, е забранено клането на коне и друг впрегатен добитък. Липсва храна и за животните. Тяхното жално мучене и цвилене прилича на човешко страдание. Липсват марли за ранените и се режат ризи за превръзки. Макар да се чувства нужда за всякакъв вид облекло ленените превръзки се пазят като скъпоценност. Няма никакъв [[сапун]] и се ползва [[хума]]. Поради липсата на [[кибрит]], се пукатвзема [[патрон]]ибарут от патрони, за да се запали огън. От глад в околностите на Плевен умират дори кучетата. Появяват се и [[вълци]]. Турците стрелят по [[Чавка|гарги]] и [[Вранови|врани]], които се ценят като деликатес. Плевен се е превърнал в просторен гроб, в който загива сред ужас и лишения една 40-хилядна армия.<ref>Г.Георгиев, В.Топалов, Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, София, 1958</ref>
 
На 18/30 ноември Осман паша събира в главната си квартира всички висши командири. Поставен е въпросът: дали да останат в града още няколко дни до пълното изчерпване на хранителните припаси и след това да капитулират без бой или пък да се опитат да атакуват блокадната линия с цената на огромни жертви. Взето е решение за пробив на запад по долината на река [[Вит]]. Първоначално пробивът е насрочен за 826 декемвриноември, но Осман паша го отлага за 1028 ноември, понеже не е привършена подготовката. В случай на успех, на какъвто турците не се надяват, войските трябва да достигнат поот пътя за [[Видин]] до река [[Искър]], прикривайки се по речното корито да се насочат от [[Кутловица]] към [[Берковица]] и като преминат Стара планина през [[Гинински проход|Гининския проход]], да достигнат до София и да се съединят с другитетамошните войскиосмански тамсили.
 
== Битка при Долна Митрополия ==