Софлу: Разлика между версии

| население = 4 2584258

'''Софлу''' ({{lang|el|Σουφλί}}, ''Суфли'', [[катаревуса]] ''Σουφλίον'', ''Суфлион''; {{lang|tr|Sofulu}}, ''Софулу'') е малък [[град]] в [[Беломорска Тракия]], понастоящем в североизточна [[Гърция]]. Софлу е център на дем [[Софлу (дем)|Софлу]] и населението му е 7 5197519 ([[2001]]). Софлу се простира по източните склонове на един от последните хълмове на [[Източни Родопи|Родопите]] Свети Илия. Отстои на 65 км север, североизток от централния град на областта – [[Дедеагач]] (Александруполис), на около 27 км южно от [[Димотика]], като лежи на път GR-51/[[Европейски път E85|E85]] свързващ [[Дедеагач]] и [[Одрин]] в [[Турция]], а през [[Черномен]] със [[Свиленград]] в [[България]]. Софлу е на само на 500 м западно от река [[Марица]] (Еврос).

| [[1951]] || 7 4357435 || – || – <!--|| – || -/km²-->

| [[1961]] || 7 5867586 || -/- % || – <!--|| – || -/km²

| [[1971]] || 6 2146214 || -/- % || – <!--|| – ||-/km²-->

| [[1981]] || 5 5875587 || -/- % || – <!--|| – || -/km²-->

| [[1991]] || 5 0155015 || -/- % || – <!--|| – || -/km²-->

| [[2001]] || 4 2584258 || -/- % || – <!--|| – || -/km²-->

Софлу е известен от векове със своята [[коприна]], прочутото си [[вино]], [[ципуро]]то (силна ракия) и гозбите от кайма и месо. ''Софлу'' се споменава за пръв път в съчиненията на турския пътешественик [[Евлия Челеби]] около [[1667]] г. с името ´Софулу´. През този период то е голямо село освободено от данъци. Турското име на селището ´Софулу´, вероятно идва от един стар мюсюлмански манастир в региона. Но има и друга версия приписваща произхода на името на византийски земевладелец, наричан Суфлис. В началото на [[19]] век Софлу е административен център на богата провинция с почти 60 000 жители, простираща се от двете страни по долината на река [[Марица]]. Поради значителното увеличение на населението и поради липсата на градове Софлу се издига като важен търговски център на обширен регион. През [[1858]] г. селището има взаимно гръцко училище и община от около 6 5006500 членове, които издържат училището. Между [[1870]] г. и [[1880]] г., Софлу се развива значително. Изградена е железопътна линия и гара ([[1872]]), което подпомага стопанското развитие. В същото време се откриват начини за борба с болестите по копринените буби, благодарение на [[Луи Пастьор]], това допринася изключително много за развитието на [[копринарство]]то. През [[1877]] г., населението на Софлу се изчислява на около 4680 жители. През [[1900]], населението нараства на 10 000, а през [[1908]] г. на 12 000-13 000 жители. Наред с важното си търговско значение Софлу се издига и като важен занаятчийски център. Прочути били софлийските майстори колари, които снабдявали целия тракийски регион с изключително устойчиви каруци. Вторият по-важност отрасъл за Софлу след копринарството през 19 век е [[винарството]]. Доказателство за това е, че през 19 век производството на вино в Софлу достига почти 2 000 000 [[литър|литра]]. В определен момент развитието на двата най-важни за града производства, започва да се затруднява взаимно, поради недостатъчните площи за черничеви градини, с които се изхранвали копринените буби и лозя, от които се правели вината. Превес пред двата занаята взима копринарството. Но то, въпреки своята популярност на можело да бъде единствена професия. Самият занаят се смята за странична и сезонна работа. Проникнал във всеки дом в Софлу и през месеците май и юни той ангажира земеделци, търговци и занаятчии осигурявайки им задоволителен доход.