[[Файл:Пленени В.Верещагин.jpg|мини|300px|Картината „Пленные“ („Дорога от Плевны“), показваща трагичната съдба на пленена армия на Осман паша.]]
След като се предава, [[Осман паша]] и личният му лекар са отведени за кратко в плен в град [[Харков]] (днешна [[Украйна]]). Противно на очакванията, пленничеството не спира военната му кариера. След завръщането си е назначен за военен министър на [[Османската империя]] (1878 – 1885), а в [[Гръцко-турска война (1897)|Гръцко-турската война]] от 1897 г. е началниккомандир на армия.<ref>Енциклопедия България, т.4, Издателство на БАН, София, 1984, с.760</ref> Умира на 68 години през 1900 г.
Още веднага на 28 ноември/10 декември 1877 г. турската армия е обезоръжена и остава да нощува на мястото на предаването си, охранявана от руски и румънски войски. [[Великия княз|Великият княз]] Николай Николаевич по време на обхода на войските се натъква на грозна сцена – цялата румънска пехота се занимава с грабежи над турските войници. Влачат оръжия, сумки, шашкисаби и пушки.<ref>Газенкампф М. Мой дневник 1877-1878гг. Санкт Петербург, 1908 г. с.207</ref> Руското командване се натъква на множество болни турски войници, настанени по къщите из Плевен.
На 7/19 декември пленените турски войници са разпределени по руските полкове – по 500 във всеки, които са длъжни да ги охраняват и изхранват. На 10/22 декември под конвой са предадени на Казашки4-ти №4Казашки полк за последващото им преместване. През тези няколко дни умират от раните си, от глад, студ и болести около 8000 душиофицери и войници. Оцелялата армия на два пъти под румънски конвой е прехвърляна в [[Румъния]], като по пътя умират още 4500 душиофицери и войници. ОтПреминават през Румъния, през Русия и попри [[Черноморско крайбрежие|Черноморското крайбрежие]] и през Кавказката граница са предадени на [[Турция]]османските власти. Дългият им преход е наречен ''Поход на смъртта'', от който се завръщат от 40 000 едва 25 000 душиофицери и войници.
