Difference between revisions of "Ферганска област"

m
4-цифрени числа без интервал; козметични промени
m (4-цифрени числа без интервал; козметични промени)
| страна = {{Узбекистан}}
| столица-име = [[Фергана]]
| площ = 6 8006800
| население = 3 683 100
| население-година = 2019
}}
 
'''Ферганска област''' ({{lang|uz|Farg'ona viloyati}}) е една от 12-те области ([[вилает|вилояти]]) на [[Узбекистан]]. Площ 6 8006800 km² (10-то място по големина в [[Узбекистан]], 1,52% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 3 683 100 души<ref name="Население 2017">[https://data.gov.uz/ru/datasets/3224 Давлат классификаторлари]</ref> (2-ро място по население в [[Узбекистан]], 10,99% от нейното население). Административен център град [[Фергана]]. Разстояние от [[Ташкент]] до [[Фергана]] 419 km.
 
== Историческа справка ==
 
== Географска характеристика ==
Ферганска област се намира източна част на [[Узбекистан]]. На юг граничи с [[Ошка област]] на [[Киргизстан]], на запад – със [[Согдийска област]] на [[Таджикистан]], на север – с [[Наманганска област]] и на североизток – с [[Андижанска област]]. Южно от областта на територията на [[Ошка област]] на [[Киргизстан]] се намират 3 анклава ([[Сух]], [[Шахимардан]] и [[Чонг Кара]], които също са част от територията на Ферганска област и съответно на [[Узбекистан]]. В тези си граници заема площ от 6 8006800 km² (10-то място по големина в [[Узбекистан]], 1,52% от нейната площ). Дължина от запад на изток 172 km, ширина от север на юг 70 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article115782.html «Большая Советская Энциклопедия» – Ферганская область, т. 27, стр. 295 – 297]</ref>
 
Северната част на областта е заета от Куштепинското възвишение и Язъяванската степ, които са части от обширната [[Ферганска котловина]]. От юг котловината е обградена от наносните конуси на реките стичащи се от [[Алайски хребет|Алайския хребет]]. На юг се простират т.н. „адири“ (ниски предпланински части), които още по&#768;по̀ на юг, в по-горе изброените анклави се сменят с крайните северни склонове на [[Алайски хребет|Алайския хребет]]. В анклава [[Шахимардан]] се намира най-високата точка на областта '''2675 m''' ({{coord|39|57|23|N|71|48|41|E}}).<ref name="bse"/>
 
Климатът е континентален със сравнително мека зима и горещо лято. Средна януарска температура във [[Фергана]] -3,2°С, а средна юлска 28°С. Годишната сума на валежите е около 100 mm на запад, в района на град [[Коканд]], до 170 mm на изток и до 270 mm в предпланинските райони, като падат предимно през пролетта. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) е 210 – 220 денонощия.<ref name="bse"/>
 
== Население ==
На 1 януари 2019 г. населението на Ферганска област област е наброявало 3 683 100 души (10,99% от населението на [[Узбекистан]]). Гъстота 541,63 души/km². Етнически състав: [[узбеки]] 75,0%, [[руснаци]] 9,4%, [[таджики]] 5,0%, [[татари]] 4,1%, [[киргизи]] 2,3% и др.<ref name="Население 2017"></ref>
 
== Административно-териториално деление ==
В административно-териториално отношение Ферганска област се дели на 15 административни района (тумана), 9 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 5 града с районно подчинение, 204 селища от градски тип и 5 градски района в град [[Фергана]].<ref>[http://lex.uz/pages/getpage.aspx?lact_id=1486855 Постановление кабинета министров Республики Узбекистан 13.03.2009 г. N 68 о дополнительных мерах по совершенствованию административно-территориального устройства населенных пунктов Республики Узбекистан]</ref><ref name="Население 2017"></ref>
[[Файл:Fergana districts.png|thumbмини|350px|rightдясно|Административно-териториално деление на Ферганска област]]
{| class="wikitable"
|+ '''Административно-териториално деление на Ферганска област към 1 януари 2019 г.'''
| '''Административен район<br>(туман)''' || align="right" | || align="right" | || || align="right" | || align="right" | ||
|-
| 1.Алтъаръкски || align="right" | 630 || align="right" | 191 700 || сгт ''Алтъарък'' || align="right" | 8 7818781 || align="right" | 36 || ''Азимабад, Бурбалик, Джурек, Ескиараб, Зилха, Катпут, Окбуйра, Паласан, Повулган, Чордара, Янгиараб, Янгикурган''
|-
| 2.Багдадски || align="right" | 330 || align="right" | 190 100 || сгт ''Багдад'' || align="right" | 10 086 || align="right" | 70 || ''Амиробод, Багдад-2, Бекабад, Богишамол, Бордон, Дурманча, Иргали, Каракчитол, Кахат, Киркболди, Конизар, Кущегирмон, Маткулабад, Мирзаабад, Самандарак, Самарканд, Ултарма, Хуснабад, Чекмирзаабад, Чуринди''
| 4.Буйвадински || align="right" | 280 || align="right" | 202 600 || сгт ''Ибрат'' || align="right" | 16 100 || align="right" | 82 || ''Аккурган, Бачкир-1, Бачкир-2, Бегабад, Бувайда, Джалаер, Кум, Найман, Урганжи''
|-
| 5.Дангарински || align="right" | 450 || align="right" | 155 200 || сгт ''Дангара'' || align="right" | 7 9837983 || align="right" | 115 || ''Доимабад, Катта Ганжиравон, Катта Турк, Кум Кияли, Топтиксарай, Тумор, Урганжи, Янгикишлак''
|-
| 9.Кувински || align="right" | 437 || align="right" | 231 700 || гр. [[Кува]] || align="right" | 39 975 || align="right" | 40 || ''Алтиарък, Бегабад, Гулистан, Дамарик, Джараер, Кайирма, Какир, Кандабулок, Карашох, Мустакиллик, Пастки Хужа Хасан, Толмазор, Турк, Узбек, Юзия''
|-
| 8.Кущепински || align="right" | 390 || align="right" | 169 800 || кишлак Лангар || align="right" | 1 8001800 || align="right" | 22 || ''Актепа, Болтакул, Гищмон, Дурмон, Ешотгузар, Каражийда, Каракалпак, Катта Бешкапа, Кизиларък, Кумтепа, Сармозор, Хотинарък, Шахартепа, Янгиарък''
|-
| 10.Рищански || align="right" | 420 || align="right" | 180 600 || гр. [[Рищан]] || align="right" | 50 200 || align="right" | 55 || ''Авазбай, Акер, Бешкапа, Бужай, Бустан, Джалаер, Дутир, Зохидан, Кайрагач, Пандиган, Туда, Уйрат, Хурамабад''
|-
| 11.Сухски || align="right" | 352 || align="right" | 68 800 || сгт ''Раван'' || align="right" | 5 9005900 || align="right" | 119 || ''Кария, Сариканда, Сух, Тул, Хушор, Янгиарък''
|-
| 12.Ташлакски || align="right" | 240 || align="right" | 179 700 || сгт ''Ташлак'' || align="right" | 12 007 || align="right" | 15 || ''Арабмозор, Ахшак, Варзак, Заркент, Кумарик, Найман, Садда, Турват, Яккатут''
| 6.Фергански || align="right" | 620 || align="right" | 193 500 || сгт ''Вуадил'' || align="right" | 17 551 || align="right" | 25 || ''Аввал, Арча, Вуадил-2, Дамкул, Йошларабад, Кургонтепа, Лаган, Лангар, Миндон, Новкент, Парвоз, Сойбуйи, Х.Зайниев, Хонкиз, Хуроба, Чимион, Шахимарданабад, Юкари Актепа, Юкари Миндан''
|-
| 7.Фуркатски || align="right" | 310 || align="right" | 105 400 || сгт ''Навбахор'' || align="right" | 3 5003500 || align="right" | 112 || ''Ески, Ешон, Калдушат, Куконбай, Томоша, Чек Чувалзаг, Шойинбек''
|-
| 15.Язъявански || align="right" | 440 || align="right" | 98 300 || сгт ''Язъяван'' || align="right" | 7 4587458 || align="right" | 36 || ''Йозевончек, Карасакал, Каратал-2, Каратепа, Сойбуйи, Тощховуз, Хонабад, Юлдошабад''
|}