Уикипедия

Френска и индианска война: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м 4-цифрени числа без интервал
Ред 84:
 
=== Експедиция на Марен ===
През пролетта на 1753 г., на Пол Марен дьо ла Малг е поверено командването на 2 0002000 морски пехотинци и индианци. Неговите заповеди са да защити кралската земя в долината на Охайо от британците. Марен следва маршрута, който Селорон е картографирал четири години по-рано, но където Селорон ограничил записването на френските претенции до заравяне на оловни плочки, Марен построява фортове и оставя [[гарнизон]]и в тях. Първият форт, построен от Пол Марен е форт Преск Ил (близо до днешен [[Ери (Пенсилвания)|Ери]], Пенсилвания) на южния бряг на езерото [[Ери (езеро)|Ери]]. След това той построява път до горното течение на Ле Бьоф Крийк. Марен след това конструира втори форт, Форт Ле Бьоф (днешен [[Уотърфорд (Пенсилвания)|Уотърфорд]], Пенсилвания), предназначен да охранява горното течение на Ле Бьоф Крийк. Придвижвайки се на юг, той пъди или пленява британските търговци, разтревожвайки както британците, така и ирокезите. Танагрисон, вожд на минго, ненавиждащ французите (които обвинява в убиването и изяждането на баща му), отива във форт Ле Бьоф и заплашва с военни действия срещу французите. Марен презрително подминава заплахите.<ref>Fowler, p. 31</ref>
 
[[Ирокези]]те изпращат куриери до имението на [[Уилям Джонсън]] в Горен [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]]. Джонсън, известен на ирокезите като ''Warraghiggey'', което означава „Той, който върши голяма работа“, е станал уважаван член на Ирокезката конфедерация в онази област. През 1746 г. Джонсън е направен полковник на ирокезите, а по-късно и полковник на опълчението на Западен Ню Йорк. Те се срещат в [[Олбани (Ню Йорк)|Олбани]] с губернатора Клинтън и представители на някои от другите американски колонии. Вождът Хендрик настоява британците да спазват задълженията си и да блокират френската експанзия. Когато Клинтън дава незадоволителен отговор, вождът Хендрик обявява, че „Веригата на договора“, дълготрайно приятелско отношение между Ирокезката конфедерация и Британската корона е прекъсната.
Ред 111:
Британците формират агресивен план на операции за 1755 г. генерал Брадък трябва да води експедиция до форт Дюкен,<ref name="WDL">{{cite web |url = http://www.wdl.org/en/item/9580/ |title = The Battle of the Monongahela |work = [[World Digital Library]] |date = 1755 |accessdate = 3 август 2013 }}</ref> а на масачузетския провинциален губернатор Уилям Шърли е дадена задачата да укрепи форт Осуего и да нападне [[Форт Ниагара]], сър Уилям Джонсън трябва да плени форт Сен Фредерик (при днешен [[Краун Пойнт]], Ню Йорк),<ref>O'Meara, pp. 110 – 111</ref> а подполковник Робърт Монктън трябва да плени форт Босежур на границата между Нова Скотия и Акадия.<ref>O'Meara, p. 163</ref>
[[Файл:Johnson saving Dieskau.jpg|мини|300px|Пощадяването на барон Диеско след битката от генерал [[Уилям Джонсън]], худ. Бенджамин Уест]]
Брадък повежда около 2 0002000 войници и провинциално [[опълчение]] през юни 1755 г. за превземането на форт Дюкен. Експедицията е катастрофа. В [[битка при Мононгахела|Битката при Мононгахела]] Брадък е смъртоносно ранен. Двама бъдещи противници през [[Американска война за независимост|Американската война за независмост]], Вашингтон и [[Томас Гейдж]], играят ключови роли в организирането на оттеглянето.<ref name="WDL"/> Една последица от катастрофата е, че французите придобиват екземпляр от британските военни планове, включително активностите на Шърли и Джонсън. Усилията на Шърли да укрепи Осуего затъват в логистични трудности и са увеличени от неопитността на Шърли в организирането на големи експедиции. Когато става ясно, че не ще има време да поведе експедиция през езерото [[Онтарио (езеро)|Онтарио]] до форт Онтарио, Шърли оставя гарнизони в Осуего, форт Бул и форт Уилямс (последните два са разположени между река Мохок и [[Ууд Крийк]] при днешния Рим, Ню Йорк). Провизии за употреба при проектираната атака срещу Форт Ниагара са оставени за съхранение във форт Бул.
 
Експедицията на Джонсън е по-добре организирана от експедицията на Шърли, което не убягва от вниманието на губернатора на Нова Франция, маркиз де Водрьойл. Той е бил предимно загрижен за разтеглената снабдителна линия до фортовете на Охайо и изпратил барон Диеско да поведе отбраната на Фронтенак срещу очакваната атака на Шърли. Когато Джонсън е възприет като по-голямата заплаха, Водрьойл изпраща Диеско до форт Сен Фредерик, за да посрещне заплахата. Диеско планира да нападне британското укрепление при форт Едуард в горния край на плаването по река Хъдсън, но Джонсън го бил силно укрепил и индианските подкрепления на Деиско не желаят да го нападнат. Двете сили накрая се срещат в кървавата [[битка при езерото Джордж]] между форт Едуард и форт Уилям Хенри. Битката завършва нерешително, като и двете страни се оттеглят от полето. Настъплението на Джонсън спира при форт Уилям Хенри и французите се оттеглят до точката [[Тикондерога]], където започват строежа на форт Карийон (преименуван на форт Тикондерога след превземането от страна на британците през 1759 г.).
Ред 138:
Британските провали в Северна Америка, комбинирани с други провали в Европейския театър, водят до падането от власт на Пелхам Холс и на основния му военен съветник, херцогът на [[Къмбърланд]]. Холс и Пит тогава се обединяват в неспокойна коалиция, в която Пит доминира военното планиране. Той се впуска в план за кампания през 1758 г., който в голяма степен е развит от Кембъл, който е заменен от Абъркромби като главнокомандващ след провалите от 1757 г. Планът на Пит призовава за три големи офанзивни действия с участието на голям брой редовни войски, подкрепени от провинциалните опълчения, с цел пленяването на сърцето на Нова Франция. Две от експедициите са успешни. Форт Дюкен и Луисбърг падат в ръцете на големи британски сили.
 
Експедицията на Форбс е британска кампания от септември-октомври 1758 г., с 6 0006000 войници, водени от ген. Джон Форбс за прогонване на французите от страната Охайо. След като британски преден отряд е [[битка при форт Дюкен|отблъснат]] на 14 септември, французите се изтеглят от форт Дюкен, оставяйки британците в контрол на долината на Охайо.<ref>Fred Anderson, ''Crucible of War: The Seven Years War and the Fate of Empire in British North America, 1754 – 1766'' (2000) pp 267 – 285</ref> Голямата френска крепост Луисбърг в Нова Скотия е пленена след обсада.<ref>William, Wood, ''The Great Fortress: A Chronicle of Louisbourg 1720 – 1760'' ([http://www.gutenberg.org/etext/6026 online from Project Gutenberg]</ref>
[[Файл:Amherst.jpg|мини|160px|ляво|Ген.[[Джефри Амхърст]]]]
Третото нахлуване е спряно с невероятната френска победа в [[битка при Карийон|битката при Карийон]], в която 3 6003600 французи прочуто и решително побеждават 18 000 редовни войници, опълчение и индиански съюзници на Абъркромби извън форта, който французите наричат Карийон, а британците Тикондерога. Абъркромби спасява нещо от катастрофата като изпраща Джон Брадшийт на експедиция, която успешно унищожава форт Фронтенак, включително складовете с припаси, предназначени за западните фортове на Нова Франция и кожи, предназначени за Европа. Абъркромби е сменен от [[Джефри Амхърст]], победител при Луисбърг.
 
Новият външен министър на Франция Етиен Франсоа решава да се съсредоточи върху нашествие в Британия, за да привлече британски ресурси от Северна Америка и Европа. Нашествието се проваля както военно, така и политически, тъй като [[Уилям Пит старши|Пит]] отново планира значителни кампании срещу Нова Франция и изпраща средства на британския съюзник в Европа, [[Прусия]] и френският флот се провалят в морските [[Битка при Лагош|битки при Лагош]] и залива Куиберон. В един случай на добър късмет няколко френски кораби с припаси успяват да напуснат Франция, избягвайки от британската блокада на френския бряг.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Френска_и_индианска_война“.