Обсада на Плевен: Разлика между версии

По думите на турски офицер положението на турският гарнизон в Плевен става изключително критично с всеки изминал ден. С намаляването на хранителните припаси намаляват и дажбите. От 10 ноември започват да раздават по 1/3 от дажбата хляб и като допълнение дават по един кочан царевица. Липсват каквито и да са дърва за огрев и турците използват корени на лози и бурени, за да се сгреят или стоплят храната си. Остро се чувства липсата на захар, кафе и най-вече на тютюн, който се заменя с лозови листа. Пълната липса на спиртни напитки и малките дажби месо правят войниците още по-чувствителни към студа. По-късно, когато напълно спират дажбите с месо, е забранено клането на коне и друг впрегатен добитък. Липсва храна и за животните. Тяхното жално мучене и цвилене прилича на човешко страдание. Липсват марли за ранените и се режат ризи за превръзки. Макар да се чувства нужда за всякакъв вид облекло ленените превръзки се пазят като скъпоценност. Няма никакъв сапун и се ползва хума. Поради липсата на кибрит, се взема барут от патрони, за да се запали огън. От глад в околностите на Плевен умират дори кучетата. Появяват се и вълци. Турците стрелят по гарги и врани, които се ценят като деликатес. Плевен се е превърнал в просторен гроб, в който загива сред ужас и лишения една 40-хилядна армия.<ref>Г.Георгиев, В.Топалов, Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, София, 1958</ref>

 

 

== Битка при Долна Митрополия ==