Свръхпроводимост: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
y |
м излишен празен ред; козметични промени |
||
Ред 2:
'''Свръхпроводимостта''' е физическа характеристика на някои [[материал]]и при ниски [[температура|температури]]. Тя се проявява като отсъствие на [[електрическо съпротивление]] и съвършен [[диамагнетизъм]] ([[ефект на Майснер]]). Тя се проявява като фазов пеход при определена температура Т<sub>к</sub>, наречена [[критична]].
Явлението е открито през [[1911]] г. от холандския физик [[Хейке Камерлинг Онес]], кой изследва [[електрическо съпротивление|съпротивлението]] на чист [[живак]] при ниски температури. В 1986 г. [[Йохан Георг Беднорц|
Класическите свръхпроводници имат критична температура до около 30 [[келвин]]а (–243,15
{| class="wikitable"
Ред 23:
|}
Ниските температури са условие за проявата на свръхпроводимост, но явлението зависи и от други фактори, например електрическо напрежение или външно магнитно поле. При протичането на ток съществува критическа стойност за неговата плътност, над която
[[Файл:Timeline of Superconductivity from 1900 to 2015.svg|мини|400п|Критични температури на свръхпроводящи материали, открити между 1900 и 2015 г.<ref>Pia Jensen Ray. Figure 2.4 in Master's thesis, „Structural investigation of La(2-x)Sr(x)CuO(4+y) – Following staging as a function of temperature“. Niels Bohr Institute, Faculty of Science, University of Copenhagen. Copenhagen, Denmark, November 2015. DOI:10.6084/m9.figshare.2075680.v2</ref>]]
== Източници ==
|