Бойно изкуство: Разлика между версии

'''Бойните изкуства''', според класическото разбиране на понятието, включват в себе си всички видове [[Азия|азиатски]] системи за самозащита и водене на [[борба]] със и без [[хладно оръжие]] срещу 1 или повече противници. В последно време много автори и практикуващи използват словосъчетанието бойни изкуства за абсолютно всички такива системи, независимо в коя точка на света са възникнали. През [[20 век|миналия век]] се наблюдава процес на превръщането на много от бойните изкуства в [[спорт]]ни дисциплини ([[боен спорт|бойни спортове]]). В по-малка степен се наблюдава и обратният процес.

[[Файл:Young_boxers_fresco,_Akrotiri,_Greece.jpg|мини|ляво|200px|[[Бокс]]ът се е практикувал в Древнотодревността по [[Средиземноморие]].то]]

В основата на съвременните [[азиатски бойни изкуства]] вероятно лежи смесица от ранни форми на [[китайски бойни изкуства|китайски]] и [[индийски бойни изкуства]]. По време на [[Период на воюващите царства|периода на воюващите царства]] в [[История на Китай|историята на Китай]] (480 – 221 г. пр.н.е.) се получава екстензивно развитие на бойните философия и стратегия, описани от [[Сун Дзъ]] в [[Изкуството на войната]] (ок. 350 пр.н.е.).<ref>{{cite web|url=http://www.sonshi.com/why.html |title=Sun Tzu Biography and Introduction: Sun Tzu The Art of War and Strategy Site by |publisher=Sonshi.Com |date= |accessdate=7 ноември 2010}}</ref> Легендарните книги свързват произхода на [[Шаолинцюан]] с разпространението на [[будизъм|будизма]] от Индия от началото на 5 век и делото на [[Бодхидхарма]] в Китай.<ref>Reid, Howard and Croucher, Michael. ''The Way of the Warrior-The Paradox of the Martial Arts" New York. Overlook Press: 1983.''</ref>

В Европа най-ранните източници за развити традиции в бойните изкуства датират от [[Античност|Класическата античност]]. Древногръцките [[Древногръцки бокс|бокс]] (''Pygmachia''), [[Древногръцка борба|борба]] (''pale'') и [[панкратион]] са били представени в [[Антични олимпийски игри|Античните олимпийски игри]]. В [[Римска империя|Римската империя]] [[гладиатор|гладиаторските борби]]ските борби са били публични спектакли.

[[Файл:Surikov Pokoreniye Sibiri Yermakom.jpg|мини|300px|Бойното изкуство [[Система (бойно изкуство)|Системасистема]] има своите корени в бойните умения на средновековните руски воини]]

През [[Средновековие]]то, с развитието на [[казаци|казачеството]] като самостоятелно регулираща се войнска общност в области на днешна [[Украйна]] и [[Русия|Южна Русия]], води до натрупването на бойни умения, които са преминали през няколко поколения. Благодарение на голямо разнообразие на [[климат|климатичните условия]] в региона и враговете, казаците успяват да разработят гъвкави и бързо обучаващи се бойци. Смята се, че тези бойни умения са поставили основата на създаденото бойно изкуство, наречено [[Система (бойно изкуство)|Системасистема]].<ref>{{cite web |url= http://www.ermaa.com/history.php|title= Russian Martial Arts History |accessdate=29 септември 2011 |publisher= European Russian Martial Arts Association }}</ref> <ref>{{cite web |url= http://systema.romanhords.com/cossacks.html|title= The Cossacks |accessdate=3 ноември 2008 |publisher= Systema Review}}</ref>

Редица исторически ръководства за създаване на бойни умения са оцелели от Европейскотоевропейското Средновековие. Те включват такива стилове, като бой с меч и щит, двубой с дълга рапира и други видове [[оръжие за близка борба|оръжия за близка борба]], както и двубои без оръжие. Най-известното от тях е книгата на [[Йоханес Лихтенауер]] „Fechtbuch“ (книгаКнига на фехтовача) от 14 век. Днес тя формира основата на немската фехтоваческа школа. По същия начин и азиатските бойни изкуства биват документирани по подходящ начин по време на средновековния период. [[Японски бойни изкуства|Японските бойни изкуства]] са основани от благородниците – [[самураи]] през 12 век, китайските бойни изкуства с трактатите на [[Цзисяо синшу]] от епохата на династията [[Мин]], индийските бойни изкуства в средновековните текстове [[Агни Пурана]] и [[Мала Пурана]] и корейските бойни изкуства с текстове епохата на династията [[Чосон]] (Muyejebo, 1598 г.).

Европейското фехтовално умение се развива благодарение на [[дуел]]и, които се провеждат до епохата на [[Наполеон]] и се развива в спортна [[фехтовка]] през 19 век. СъвремениятСъвременният бокс се основава на правилата изготвени от [[Джак Браутън]] през 18 век и достига до сегашната си форма благодарение на правилника от 1867 г. Европейската колонизация в Азия води до спад в развитието на местните бойни изкуства, особено с въвеждането на [[огнестрелно оръжие|огнестрелните оръжия]]. Този факт е особено отчетлив в Индия, след създаването на [[Британска Индия]] през 19 век.<ref name="Zarilli 98">Phillip Zarrilli (1998). When the Body Becomes All Eyes: Paradigms, Discourses and Practices of Power in Kalarippayattu, a South Indian Martial Art. Oxford: Oxford University Press, India. ISBN 0-19-563940-5</ref> Подобни явления са се проявили и в колониите от [[Югоизточна Азия]] в [[Малайзия]], [[Индонезия]], [[Виетнам]] и [[Филипините]].

Навсякъде по света се срещат традиционни стилове на местните народи в борбата, а в някои случаи също и борбата със студено оръжие се корени в местната култура и [[фолклор]]. В Източна и Югоизточна Азия, това са различни форми, като например корейска борба, кхмерска и монголска борба, както и японското [[сумо]]. В Южна и Югозападна Азия са индо-персийската борба, наречена Пехлвани (Pehlwani), в Централна и Западна Азия различни тюркски (узбекски, татарски) стилове на борбата. В Европа има исландска, швейцарска и различни видове английски традиционни борби. Африканските народни борби включват западноафриканския стил, известен като „Lutte Traditionnelle“.

Всички тези изкуства се основават на исторически традиции във фолклора на различните народи. Въпреки това те не са „исторически“ в този смисъл, че не реконструират или запазват определено бойно изкуство на народа от конкретна епоха. Те са по-скоро съвременни регионални форми на спортове, които съжителстват с модерни форми на бойното изкуство, поради факта, че мнозинството от тях са се развили след 19 век. Често се среща и съчетание на местни спортове със съвременни такива. Така традиционниятрадиционният тайландски стил [[Муай боран]] се развива в съвременния национален спорт [[Муай тай]]. Той пък на свой ред започва да се практикува по целия свят и допринася в значителна степен за създаването на модерни хибридни стилове като [[кикбокс]] и [[смесени бойни изкуства]].

** Ударни – Вв тази група се включват [[Каратекарате]], [[Кендокендо]], [[У Шуушу]] и др.

** Тип [[борба]] — например [[Джудоджудо]], [[Айкидоайкидо]], [[Джуджуцуджиуджицу]] и др.

** Твърди – [[Каратекарате]], [[Таекуонтаекуон-до]], [[Шаолиншаолин кунг фу]] и др.

** Меки – [[Айкидоайкидо]], [[Тайтай чи чуан]], [[Папа куа]] и др.

** [[Япония|Японски]] – [[Каратекарате]], [[Джудоджудо]], [[Кендокендо]] и др.

** [[Китай]]ски — [[У Шуушу]], [[Вингвинг Чунчун]] и др.

** [[Корея|Корейски]] – [[Таекуонтаекуон-до]], [[Тангтанг Сусу Додо]], [[Хапкидохапкидо]], [[Тете кион]] и др.

** [[Виетнам]]ски — [[Виетвиет во дао]] и др.

** [[Филипини|Филипински]] — [[Кали (бойно изкуство)|Каликали]], [[Пенджакпенджак силат]] и др.

** С [[оръжие]] — [[Кендокендо]], [[Кюдокюдо]], [[Кали (бойно изкуство)|Каликали]] и др.

** Без оръжие – [[Джудоджудо]], [[Каратекарате]] и др.

** Със [[спорт]]на насоченост — [[Джудоджудо]], [[Каратекарате]], [[Таекуонтаекуон-до]] и др.

** Без [[спорт]]на насоченост — [[Хапкидохапкидо]], [[Айкидоайкидо]], [[Тайтай чи чуан]] и др.