Жорж-Йожен Осман: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 20:
}}
'''Жорж-Южен Осман''', известен като Барон Осман (на френски: [ʒɔʁʒ øʒɛn (ba.ʁɔ̃) os.man]; 27 март 1809 – 11 януари 1891), е френски служител, който е префект на Сена (1853 – 1870), избран от император Наполеон III да извърши мащабна програма за градско обновяване на нови булеварди, паркове и обществени сгради в Париж, обикновено работите му са наричани „Реновирането на Париж от
== Биография ==
Ред 27:
През 1853 г. става префект на департамента на Сена; задържа този пост до 1870 г. По указание на Наполеон III, Буа дьо Булон и няколко парка в самия Париж бяха организирани за разходки от парижани, по-специално парковете Монсури и Бутс-Шамон.
Той
През 1865 г. Осман получава заем от 250 милиона франка за работата си, през 1869 г. – друг заем от 260 милиона франка. При правителството на Емил Оливие, барон Осман е отстранен от длъжност.
Осман умира в Париж на 11 януари 1891 година. Погребан е в гробището Пере Лашез. Един от булевардите в центъра на Париж е кръстен на него.
== Възстановяване на Париж ==
Avenue de l'Opéra или булевард Опера е един от новите булеварди, създадени от Наполеон III и Осман. Новите сгради по булевардите трябвало да са с еднаква височина и същия основен фасаден дизайн, и всички с облицовка с кремав цвят камък, придавайки на центъра на града своята отличителна хармония.
Наполеон III и Осман стартират серия от огромни проекти за благоустройство на Париж, наемайки десетки хиляди работници за подобряване на санитарните условия, водоснабдяването и движението на трафика на града. Наполеон III инсталира огромна карта на Париж в кабинета си, маркирана с цветни линии, където искал да минават нови булеварди. Отчасти, булевардната система е била планирана като механизъм за лесното разполагане на войски и артилерия, но основната ѝ цел е била да помогне за решаването на проблема с движението в града и да свърже неговите забележителни сгради. Двамата с Хаусман се срещат почти всеки ден, за да обсъдят проектите и да преодолеят огромните пречки и противопоставяне, с които се сблъскват, докато изграждат новия Париж.
Населението на Париж се е удвоило след 1815 г., без увеличение на площта му. За да може да се настани нарастващото население и онези, които ще бъдат принудени да се изместят от центъра заради новите булеварди и площади, които Наполеон III планира да построи, той издава указ за присъединяване на единадесет околни общини и увеличаване на броя на районите от дванадесет до двадесет, които разширяват града почти до неговите съвременни граници.
За почти две десетилетия по време на царуването на Наполеон III и около цяло десетилетие след това, по-голямата част от Париж е огромна строителна площадка. За да може да се доставя прясна вода в града, хидравличният инженер Ежен Белгранд строи нов акведукт, за да донесе чиста вода от река Ван в Шампан и нов огромен резервоар в близост до бъдещия Парк Монцурис. Тези две работи увеличават водоснабдяването на Париж от 87 000 на 400 000 кубически метра вода на ден. Той полага стотици километри тръби, за да разпредели водата в целия град и изгражда втора мрежа, използвайки не толкова чистата вода от Оурк и Сена, за да мие улиците и да полива новите паркове и градини. Той напълно реконструира канализацията в Париж и монтира километри тръби за разпределение на газ за хиляди нови улични светлини по парижките улици.
В началото на 1854 г. в центъра на града работниците на Осман съборили стотици стари сгради и отсекли осемдесет километра нови алеи, свързвайки централните точки на града. Сградите по тези алеи трябвало да са на една и съща височина и в подобен стил и да бъдат облицовани с камък в кремав цвят, създавайки еднообразен вид на парижките булеварди. Виктор Юго споменава, че едва ли е възможно да се разграничи каква е къщата пред вас: театър, магазин или библиотека. Осман успява да възстанови града за 17 години. "По негова преценка новите булеварди и открити пространства изместват 350 000 души; ... до 1870 г. една пета от улиците в централния Париж са негово творение; той е похарчил ... 2,5 милиарда франка за града; ... един от петима парижки работници са наети в строителната търговия ".
За да свърже града с останалата част на Франция, Наполеон III строи две нови железопътни гари: Gare de Lyon (Лионската гара) (1855) и Gare du Nord (Северната гара) (1864). Той завършва Les Halles (Халите), големият пазар за производство на желязо в стъкло в центъра на града и строи нова общинска болница, Hôtel-Dieu, на мястото на рушащите се средновековни сгради на Ile de la Cite. Архитектурната забележителност, считана за негов "подпис" е Парижката опера, най-големият театър в света, проектиран от Чарлз Гарние, коронясвайки центъра на новия Париж на Наполеон III. Когато императрица Евгения видяла модела на операта и попитала архитекта какъв е стилът, Гарние отговрил просто: „Наполеон Трети“.
Наполеон III също иска да изгради нови паркове и градини за отдих и релакс на парижани, особено тези в новите квартали на разрастващия се град.
Новите паркове на Наполеон III са били вдъхновени от спомените му за парковете в Лондон, особено за Хайд Парк, където той се е разхождал и е бил возен в карета, докато е бил в изгнание; но той искал да надгражда в много по-големи мащаби. Работейки с Осман и Жан-Чарлз Алфанд, инженерът, който оглавявава новата Служба на променадите и насажденията, той изготвя план за четири основни парка в кардиналните точки на компаса около града. Хиляди работници и градинари започват да копаят езера, да строят каскади, да засаждат тревни площи, цветни лехи, дървета и да строят хижи и гротове. Наполеон III създава Буа дьо Булон (Булонският лес) (1852–1858) на запад от Париж: Буа де Виннес (1860–1865) на изток; Парк де Бутес-Шамон (1865–1867) на север и Парк Монцурис (1865–1878) на юг.
В допълнение към изграждането на четирите големи парка, Осман разполагал с по-старите паркове в града, включително Parc Monceau, бивша собственост на семейство Орлеан, и Jardin du Luxembourg (Люксембургските градини), ремонтирани и презасадени. Той също създава двадесет малки парка и градини в кварталите, като миниатюрни версии на големите си паркове. Алфанд нарича тези малки паркове „зелени и цъфтящи салони“. Намерението на плана на Наполеон било да има по един парк във всеки от осемдесетте квартала на Париж, така че никой да не е на повече от десет минути пеша от такъв парк. Парковете са непосредствен успех сред всички класи парижани.
== Барон Осман ==
За да благодари на Осман за работата му, Наполеон III предлага през 1857г. Осман да стане член на френския сенат и да му се даде почетно звание, както Наполеон III вече е правил за някои от своите генерали. Осман поисква титлата барон, която, както той казва в спомените си, била титлата на дядо му по майчина линия, Жорж Фредерик, барон Денцел, генерал при първия Наполеон, от когото Осман е единственият жив потомък на мъжки пол. Според спомените му той се шегува, че може да помисли за титлата акведук (каламбур върху френските думи за „херцог“ и „акведукт“), но че такова заглавие не съществува. Това използване на барон обаче не е официално узаконенон и той остава, законно, мосю Хаусман.
== Падение ==
През първата половина на управлението на Наполеон III френският законодателен орган има много малка реална власт; всички решения са взимани еднолично от императора. В началото на 1860 г. обаче, Наполеон решава да либерализира империята и да даде на законодателите реална власт. Членовете на опозицията в парламента все по-често огласяват критиките си към Осман, критикувайки харчовете му и високопоставеното му отношение спрямо парламента.
Цената на проектите за реконструкция също нараства бързо. През декември 1858 г. държавният съвет постановява, че собственик на имот, чиято земя е отчуждена, може да задържи земята, която не е специално необходима за улицата, което значително увеличава разходите за отчуждаване. Собствениците на имоти също стават много по-умни, като започват да искат по-високи плащания за своите сгради, често чрез създаване на фалшиви магазини и предприятия в сградите си. Цената на отчуждаванията скача от 70 милиона франка за първите проекти до около 230 милиона франка през втората фаза на проектиране. През 1858 г. Cour des Comptes, който контролира финансите на империята, постановява, че Caisses des Grands Travaux функционира незаконно, като предоставя „прикрити заеми“ на частни компании. Съдът постановява, че такива заеми трябва да бъдат одобрени от парламента. Парламентът бива помолен да одобри заем от 250 милиона франка през 1865 г. и още 260 милиона франка през 1869 г. Членовете на опозицията са особено възмутени, когато през 1866 г. той отнема част от Люксембург, за да направи място за новата алея между Люксембургски градини и обсерваторията и унищожава старите градински разсадници, които се намират между rue August Comte, rue d'Assas и алеята de l'Observatoire. Когато императорът и императрицата присъстват на спектакъл в театър Одеон, близо до Люксембургските градини, публиката се развиква „Уволни Осман!“ и се присмива на императора. Независимо от това, императорът застава зад Осман.
Един от лидерите на парламентарната опозиция срещу Наполеон, Жул Фери, осмива счетоводните практики на Осман като Les Comptes fantastiques de Haussmann или „Фантастичните разкази на Осман“ през 1867 г. Републиканската опозиция срещу Наполеон III печели много парламентарни места на изборите през 1869 г. и засилва критиките си към Осман. Наполеон III се подава на критиката и определя опозиционния лидер и яростния критик на Осман, Емил Оливие, за свой нов премиер. Осман бива поканен да подаде оставка. Той отказва да подаде оставка и е освободен от задълженията си от императора. Шест месеца по-късно, по време на Френско-германската война, Наполеон III е превзет от германците и империята е свалена.
В спомените си Осман пише следният коментар за уволнението си: „В очите на парижани, които обичат рутината в нещата, но са променливи, когато става дума за хората, извърших две големи грешки; в продължение на седемнадесет години нарушавах ежедневните им навици, като обърнах Париж с главата надолу, докато те искаха да виждат един и същ облик на центъра на града. Това бяха две непростими оплаквания. "
След падането на Наполеон III, Осман прекарва около година в чужбина и отново навлиза в обществения живот през 1877 г., когато става депутат от бонапартистите за Аячо. По-късните му години са заети с подготовката на неговите Mémoires (три тома, 1890–1893). Умира в Париж на 11 януари 1891 г. на 82-годишна възраст и е погребан в гробището Père Lachaise.
== Смърт ==
Осман умира в Париж на 11 януари 1891 г. Съпругата му, Луиз-Октавие де ла Харп,е е починала само осемнадесет дни по-рано. По времето на смъртта си те пребивавали в апартамент на 12, rue Boissy d'Anglas, близо до Place de la Concorde. Завещанието им прехвърля семейното имение на единствената им оцеляла дъщеря, Валентин Осман.
== Наследство ==
Планът на Осман за Париж вдъхновява градското планиране и създаването на подобни булеварди, площади и паркове в градове като Буенос Айрес, Брюксел, Рим, Виена, Стокхолм, Мадрид и Барселона. След Парижката международна изложба от 1867 г. Уилям I, кралят на Прусия, пренася обратно в Берлин голяма карта, показваща проектите на Осман, които повлияват на бъдещото планиране на този град. Работата му също вдъхновява "Движението за Красиви Градове" в САЩ. Фредерик Лоу Олмстед, дизайнер на Централния парк в Ню Йорк, посещава осем пъти Боа дьо Булон по време на учебното си пътуване през Европа в 1859 г. и също е повлиян от иновациите на Parc des Buttes Chaumont. Американският архитект Даниел Бърнам заимства от плана на Осман и включва диагоналните улични проекти в плана си от 1909 г. в Чикаго.
Осман е направен сенатор през 1857 г., член на Академията за изящни изкуства през 1867 г. и получава ордена Велик Кръст на Почетния легион през 1862 г. Името му е увековечено в Булевард Осман.
== Източници ==
| |||