Уикипедия

Хугеноти: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м без   интервал
Редакция без резюме
Ред 2:
 
== Етимология ==
Произходът на думата „'''хугеноти'''“ идва от френската дума ''aignos'', която показва връзката с калвинисткия център [[Швейцария]]. Тя пък от своя страна произхожда от немския термин ''eidgenosse'', която означава съюзник, съзаклятник, конфедерат. Думата се появява във френския език в началото на 16 век във формата ''eygenot'', използвана като название за привържениците на политическа партия в кантона Женева, която се е борила срещу опитите за [[анексия]] от страна на [[Савойски херцог|Савойския херцог]]. През втората половина на 16 век терминът започва да се използва като синоним на протестант. Възможно е думата да е свързана с името на женевския борец за свобода ''Besancon Hugues''. Според друга хипотеза думата води началото си от израза „''Huis Genooten''“, използван за фламандски протестанти, които тайно изследвали библиятаБиблията.
 
Точният произход на думата не може да бъде установен. Сигурно е, че думата е имала подигравателен характер.
Ред 10:
По времето, когато реформацията в [[Германия]] е започнала, тезисите на [[Мартин Лутер]] (1517) намират добра почва във Франция:
 
Фрасоа[[Франсоа I]], който управлява Франция от 1515, е превърнал по това време Католическата църква в управленски орган на държавата. Чрез Болонския конкордат от 1516 той получава правото да раздава еднолично високи постове във френската църква. Той се възползва умело и назначава висши благородници на съответни позиции и по този начин ги задължава да му бъдат верни. Инфраструктурата на църквата също е била от голямо значение за краля. Присъствието ѝ във всички градове и села, големият обхват на действие, който свещениците са имали в църквите, и фамилните регистри, които паствата са водели, са били елементи, които краля е използвал за изпълнението на управленски задачи, като например издаването на едикти.
 
Тази секуларизация води до противоречие сред хуманистичните кръгове около [[Еразъм Ротердамски]] и Якоб Фабер през 1520. В тези среди все по-често са се дискутирали тезите на Мартин Лутер, които правят [[Библия|Светото Писание]] единствен критерий във вярата и настояват за разделение между държава и църква. Неговите идеи първоначално са приети позитивно и в кралския двор.
 
ФрасоаФрансоа I, повлиян от сестра си, също не отхвърля теологичните аспекти на зараждащото се реформаторско движение. Той дори защитава Якоб Фабер, когато срещу него е повдигнато обвинение в еретизъм. Реформирането на църквата не би могло да уплаши Франц, поне що се отнася до богословските тълкувания.
 
Следователно може да се смята, че реформаторските идеи са намерили почва във Франция през 1520 година. Чрез хуманистичните кръгове те намират разпространение сред издигнатите буржоазни среди.
 
=== Първи гонения ===
Много бързо обаче и във Франция се заражда католическо контра-движениеконтрадвижение ([[Контрареформация]]). Служителите на църквата виждат в новото течение опасност за своите учения и многобройните си социални привилегии. През 1521 папата отлъчва Мартин Лутер от църквата, а Сорбоната в Париж проклина неговото учение.
 
ФрасоаФрансоа I попада постепенно под натиск поради две причини:
 
* Първата е била от вътрешно-политически характер. След 1520 става ясно, че реформацията не е само една богословска идея, която се разпространява предимно в научните кабинети, но и започва да напада църковните и светските структури на властта. ФрасоаФрансоа I е нямал интерес назначените от него благородници да бъдат отстранени от реформаторите и по този начин да загуби значителната си подкрепа в контрола на държавата.
 
* Второ, ФрасоаФрансоа I по това време се е намирал в тежък конфликт с немския император [[Карл V]]. Франция е била притисната чрез Холандия, Германия и Испания от Хабсбургите[[Хабсбурги]]те, като дори Северна Италия се е намирала в открита война с тях. Ако ФрасоаФрансоа I би приелприеме Реформацията във Франция, той би си навлякъл и гнева на Рим, който от своя страна не би възпрял Карл V от евентуална инвазия във Франция. Така тази външно-политическавъншнополитическа конюнктура го принуждава да се дистанцира все повече и повече от Протестантството.
 
По този начин се стига до първоначални репресии срещу протестантите, които постепенно преминават в гонения. Първата екзекуция на френски протестант се извършва на 8 август 1523, когато в Париж е изгорен августинският монах Жан Валиер.
Ред 34:
Около 1530 [[Жан Калвин]] се присъединява в Париж към Протестантството. Дотогава той е бил смятан по-скоро за католически хуманист, отколкото за реформатор. Той е трябвало да избяга от Париж заедно с Никола Коп, след една заедно подготвена реч с протестантски характер.
 
Въпреки трудностите движението набира скорост. През 1546 в Meaux е основана първата протестантска църква. През 1559 в Париж се състои и първият национален синод, на който са изготвени църковнияцърковният устав и СимволаСимволът на вярата. На този синод са изпратени представители на 15 църкви. След две години на следващия синод взимат участие делегати от 2000 църкви. В началото на втората половина на 16 век протестантите във Франция наброяват около два милиона, което е било 10% от тогавашното френско население.
 
=== Хугенотски войни ===
Ред 40:
През 1546 умира Франсоа I и неговият син [[Анри II (Франция)|Анри II]] се възкачва на трона. Той продължава репресиите срещу хугенотите. По същото време започва разпадането на [[Австрийска империя|Хабсбургската империя]]. Император Карл V не може да се справи с последствията от Реформацията и компромисният принцип „Cuius regio, eius religio“ („Религията на владетелите е и религия на поданиците“) води до разпадането на империята. Анри II иска на всяка цена да избегне подобно развитие във Франция. Постепенно част от аристокрацията преминава към хугенотите и споразумение от типа на Аугсбургския принцип би нанесло значителни вреди на дълго изгражданата от Франсоа I централизация на държавата. Поради това започва окончателната дискриминация на Протестантството във Франция.
 
Приемането на три едикта създават благоприятни условия за по-нататъшното преследване на хугенотите. Още през първата година на управлението си Анри създава камара, чиято задача е да преследването на членовете на парламента, които са хугеноти. През юни 1551 тази практика се пренася и върху провинциалните парламенти чрез едикта от Chateaubriand. През юли 1557 следва едикта от Компиен, който предава нарушаващите реда протестанти на гражданския съд. Присъдите за ерес Анри оставаоставя в ръцете на църквата. Накрая е издаден едикта от Ecouen и от този момент еретиците могат да бъдат осъждани само на смъртна присъда. Скоро след това умира Анри II.
 
Под ръководството на неговия наследник ФрасоаФрансоа II гоненията продължават. През 1562 католически войници нападат протестанти по време на богослужение. В [[Клане във Васи|клането във Васи]] са убити 23 и са ранени около 200 протестанти. След този инцидент хугенотите се преструктурират в политическо движение. Те набират собствена армия и формират кавалерия, която минава под командването на адмирал Gaspard de Coligny. [[Анри IV|Анри Наварски]] и Бурбоните[[Бурбони]]те се съюзяват с хугенотите, укрепвайки по този начин позициите на протестантите, които в разцвета си са укрепени в 60 крепости и представляват сериозна заплаха за католическата корона и Париж през следващите три десетилетия.
 
=== Вартоломеевата нощ ===
[[Файл:Francois_Dubois_001.jpg|мини|''Клането от Вартоломеевата нощ'' .]]
Най-масовото убийство на хугеноти остава в историята като клането от Вартоломеевата нощ, защото е извършено на деня на св. Вартоломей – 23/24 Августавгуст 1572. В Париж са убити около 3000 човека, а в цялата страна броят на жертвите е между 10 000 и 30 000.
 
=== Едиктът от Нант ===
Чрез [[Нантски едикт|едикта /(декрета/) от Нант]] 1598 религиозните сблъсъци във Франция стихват, но това примирие продължава до превземането на крепостта Ла Рошел през 1628. След смъртта на кардинал [[Мазарини]] (1661) управлението на страната се поема от Луи XIV, който въвежда систематично преследване на протестантите, което има за цел тяхното връщане в лоното на Католическата църква.
 
Поради нарастващата вълна от изселници кралят въвежда емиграционна забрана. Въпреки това обаче в продължение на 15 години Франция е била напусната от около 250 000 души.
 
=== Едиктът от Фонтенбло ===
''Основна статия: [[{{основна|Едикт от Фонтенбло]]''}}
 
Чрез този едикт Луи XIV отменя едикта от Нант. Оттук нататък всеки протестант го грозяло задържане под арест или да бъде изпратен на принудителен труд на галерите. Да бъдеш изпратен на галерите било равнозначно на смъртна присъда. В резултат на този едикт протестантската църква отново минала в нелегалност и само в района [[Севен]] тя оказала известна съпротива. Там се стигнало до гражданска война през 1703 – 1706, при която 400 села били изравнени със земята.
 
Пеенето на псалми и четеното на Библия било забранено. Много хора преминавали принудително към католицизма, за да спасят живота си. Но тези жестоки мерки не довели до така желаното ликвидиране на протестантството, защото преследваните и убити протестанти били почитани от останалите като мъченици.
 
Поради факта, че повечето принадлежащи към висшето протестантско съсловие, сред които мнозинството били духовници, избягали в чужбина, църквите в страната били ръководени от пастори лаици, които се чувствали призвани свише за тази дейност. Така това довежда до появата на екстатична и пророческа форма на религиозност.
 
== Емиграцията на хугенотите ==
Line 66 ⟶ 65:
 
=== Ранна емиграция ===
[[Файл:Fort caroline.jpg|мини|ОфортаОфорт на Форт Каролина.]]
Първите хугеноти напуснали Франция през 1562 под ръководството на Jean Ribault. Групата отива в Новия свят и през 1564 основава малка колония, наречена Форт Каролина, на брега на реката St. Johns River в днешна [[Флорида]].
 
Line 74 ⟶ 73:
На 31 декември 1687 група от хугеноти се отправя с кораб към колонията, намираща се на нос Добра надежда. Още от 1671 отделни хугеноти почват да се заселват там, като по-късно те помагат в организацията на масовата емиграция към [[Южна Африка]]. Забележително е преселването на хугеноти от La Motte d'Aigues в областта La Provence, Франция.
 
[[Файл:HuguenotMemorialMuseum.jpg|мини|Хугенотският монумент в Franschhoek.]]
Повечето от заселниците избират за свой нов дом област, наречена Franschhoek, от датски: „френско кътче“, днес провинция в ЮАР. На 7 април 1948 е построен голям монумент, посветен на пристигането на хугенотите в Franschhoek.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Хугеноти“.