Уикипедия

Жорж-Йожен Осман: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
дребни, без пр. към ен У; форматиране: 11x кавички, 5x тире-числа, 4x число+г., 3x нов ред, 2x тире, 6lokavica, запетая (ползвайки Advisor)
редакция
Ред 1:
{{Личност|строител}}
 
'''Жорж-ЮженЙожен Осман''' ({{lang|fr|Georges Eugène Haussmann}}), , известен като Барон'''барон Осман'''; (27 март 1809 – 11 януари 1891), е френски служител, който е [[префект]] на [[Департаменти на Франция|департамента]] Сена (1853 – 1870), избран от император Наполеон III да извърши мащабна програма за градско обновяване на нови булеварди, паркове и обществени сгради в Париж,. обикновеноОбикновено работите му са наричани „Реновирането на Париж от Осман“ или „Османизацията на Париж“. Критиците го принуждават да подаде оставката си, заради екстравагантност, но визията му за града все още доминира в централнияЦентрален Париж.
 
== Биография ==
Осман е роден на 27 март 1809 г. в Париж, в протестантско семейство сот немски произход (на немски фамилията звучи като Хаусман (''Haussmann'') и няма нищо общо с турскитетурската османлии[[Османска династия]]). СинътСин е на Никола-Валентин Осман (1787 – 1876), комисар и военен комисаркомендант на Наполеон I, и Ева-Мария-Хенриета-Каролина Дензел, дъщеря на генерала и член на Националната[[Национален конвенцияконвент|Националния конвент]] Жорж-Фредерик Дензел (1755 – 1828), барон на империята и внук на НиколайНикола Осман (1759 – 1847), член на Законодателното събрание и НационалнатаНационалния конвенцияконвент, администратор на департамента Сена и Уаз, комисар. Учи в лицеите на Хенри[[Анри IV]] и Кондорсе, след това учи право, като същевременно учи и музика. През 1830 г. той получава поста супрефект Неракана Нерак.
 
През 1853 г. става префект на департамента на Сена; задържа се на този пост до 1870 г. По указание на Наполеон III, Буа дьо Булон и няколко парка в самия Париж бяхаса организирани за разходки от парижани, по-специално парковете Монсури и Бутс-Шамон.
 
Той възстановява редица обитавани квартали, събаряйки много стари (включително средновековни) къщи и павирайки много по-късно придобити булеварди. Общо около 60% от недвижимите имоти в Париж бяхаса реорганизирани под ръководството на Осман.
 
През 1865 г. Осман получава заем от 250 милиона франка за работата си, през 1869 г. – друг заем от 260 милиона франка. При правителството на Емил Оливие, барон Осман е отстранен от длъжност.
 
Осман умира в Париж на 11 януари 1891 година. Погребан е в гробището Пере[[Пер Лашез]]. Един от булевардите в центъра на Париж е кръстен на него.
 
== Възстановяване на Париж ==
Ред 58:
== Спорове ==
=== Финансиране на реконструкцията на Париж ===
Реконструкцията на центъра на Париж е най-големият такъв проект за обществени работи, предприеман някога в Европа; никога досега голям град не е бил преустроен така напълно, докато все още е бил непокътнат; Лондон, Рим, Копенхаген и Лисабон са възстановени след големи пожари или земетресения. Наполеон III започва грандиозните си проекти по времето, когато е принц-президент и когато правителството има пълна хазна. В плана си от 1851 г. той предлага разширяване на улица Риволи, за да свърже Лувъра с центърцентъра анана града, за да се изгради широк нов булевард, Булевардът Страсбург, по оста север-юг и да завърши централния пазар (Халите), Les Halles, отдавна недовършен. Той се обръща към парламента и получи разрешение да заеме петдесет милиона франка. Обаче амбициите на императора са много по-големи; той също иска да довърши сградата на Лувъра и да създаде огромен нов парк, Булонския лес, на запад от града. Неговият префект на Сена по това време, Бергер протестира, че градът няма пари. В този момент Наполеон освобождава Бергер от поста му и наема Осман, а Осман търси по-добър начин за финансиране на проектите му.
 
Наполеон III е особено разтревожен да завърши разширението на Риволи от Лувъра до центъра, преди откриването на Парижката универсална експозиция през 1855 г. Наполеон III иска изграждането на нов луксозен хотел, в който да приюти своите императорски гости по време на експозицията. Наполеон III и Осман се обръщат за финансиране към двама парижки банкери – Емил Перейер и Исак Перейър, които са създали банка, наречена „[[Креди Мобилие]]“.
 
През декември 1854 г., без да губят време, преди откриването на експозицията, братята Перейър създават нова компания, която да построи улицата и хотела. Те продават 240 000 акции по сто франка всеки, с 106 665 акции, закупени от „Креди Мобилие“, 42 220 от братя Перейър, а останалите на частни инвеститори. По искане на Наполеон през 1850 и 1851 г. са приети нови закони, които улесняват града да отчуждава частна земя за обществени цели. Те също така позволяват на града да отчужди в обществен интерес не само земя за нови улици, но и всички строителни площадки от двете страни на новите улици, придобивка от огромна стойност. Правителството отчуждава земята със сгради, необходими за изграждането на новата улица и хотела; на собствениците са платени обезщетения, определени от арбитражен съвет. Тогава правителството от своя страна продава земята и сградите на дружеството, създадено от братята Перейър, което събаря старите сгради, изгражда нова улица, тротоари и нов площад, Place du Palais Royale; строи нови сгради по новата улица и ги продава или отдава под наем на нови собственици. Те построяват и хотел du Louvre, една от най-големите сгради в града и един от първите модерни луксозни хотели в Париж. Компанията също така строи редици луксозни магазини под своеобразно покритото емпоре покрай улица Риволи и около хотела, чиито части те също отдават под наем на заинтересовани. Строителството започва веднага. Три хиляди работници са работили денем и нощем в продължение на две години, за да завършат улицата и хотела, които са завършени навреме за експозицията.
Ред 73:
Осман също е критикуван за високата цена на проектите си. Наполеон III уволнява Осман на 5 януари 1870 г., за да подобри имиджа си. А Осман остава любима мишена на критиката на ситуационизма; освен че посочват репресивните цели, които са постигнати от урбанизма на Осман, Гай Деборд и неговите приятели (които считат урбанизма за „държавна наука“ или по своята същност „капиталистическа“ наука) също подчертават, че той добре отделя зоните за отдих от работните места, като по този начин обявява модерен функционализъм, както е илюстрирано от прецизното разделяне на зоната на Льо Корбюзие (една зона за циркулация, друга за настаняване и последната за труд).
 
Някои от съвременните критици на Осман смекчват възгледите си през годините. Жул Саймън е пламенен републиканец, който отказва да положи клетва пред Напоелон III и е ожесточен критик на Осман в парламента. Но през 1882 г. той пише за Осман в „Галуа“: „Той се опита да направи Париж великолепен град и успя напълно. Когато взе Париж в ръка и управляваше нашите дела, улиците Сен Оноре и Сен Антоан все още бяха най-големите улици в града. Нямахме други алеи, освен булевардите на Грандс и Тюйлерите; [[Шанз-Елизе]] беше през повечето време канализация; Булонсйият лес беше в края на света. Липсваха ни вода, магазинчета, светлина, в онези далечни времена, от които са минали само тридесет години. Той разруши кварталите – можеше да се каже, цели градове. Те викаха, че той ще върне обратно чумата; той ни остави да плачем и чрез своето интелигентно „пробиване“ на улици, той ни даде въздух, здраве и живот. Тук той създаде улица; там той създаде алея или булевард; тук място, площад; променада. От пустота направи [[Шанз-Елизе]], Булонския[[Булонски лес]], Венсенския[[Венсенски лес]], той въведе в своята красива столица, дървета и цветя и го насели със скулптори."
 
=== Дебатът за военната функция на булевардите на Осман ===
Ред 80:
Други историци оспорват този аргумент; те отбелязват, че докато самият Осман понякога споменава военните предимства на булевардите, когато търси финансиране за проектите си, това никога не е било излагано като основна цел. Според Наполеон III и Осман основната им цел е била да подобрят движението на трафика, да осигурят пространство и светлина, и гледки към забележителностите на града, както и да разкрасят града.
 
Самият Осман не отрича военн-стратегическа стойност на по-широките улици. В своите „Мемоари“ той пише, че новият му булевард „Севастопол“ е довел до „изкормването на стария Париж, квартала на безредиците и барикадите“. Той признава, че понякога използва този аргумент в парламента, за да оправдае високата цена на своите проекти, като се аргументира, че те са за национална отбрана и сигурност и трябва да бъдат плащани поне отчасти от държавата. Той пише: „Но що се отнася до мен, аз, който беше популяризаторът на тези допълнения, направени към оригинален проект, заявявам, че никога не съм мислил най-малкото, като ги добавя, за тяхната по-голяма или по-малка стратегическа стойност.“ Парижкият градски историк Патрис дьо Монкан пише: „Да разглеждаме произведенията, създадени от Осман и Наполеон III само от гледна точка на стратегическата им стойност, е много редуктивно. Императорът беше убеден последовател на Сен-Симон. Желанието му да направи Париж и икономическа столица на Франция, по-отворен, по-здрав град, не само за горната класа, но и за работниците, не може да бъде отказан и трябва да бъде признат като основна мотивация.“.
 
По време на потушаването на [[Парижката комуна]] през 1871 г. новопостроените булеварди не са били основен фактор за поражението на Комуната. Комунарите са победени за една седмица не благодарение на булевардите на Осман, а понеже са малочислени, пет към един, имат по-малко оръжия и по-малко мъже, обучени да ги използват, нямат план за отбраната на града; те имат много малко опитни офицери и нямат нито един командир, като всеки квартал е оставен да се защитава сам и те нямат надежда за военна подкрепа извън Париж.
Ред 89:
== Външни препратки ==
* [https://web.archive.org/web/20040127085501/http://www.insecula.com/contact/A008343.html "Georges Eugène Haussmann"] from French language site Insecula
 
{{нормативен контрол}}
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Жорж-Йожен_Осман“.