Уикипедия

Благоево (област Разград): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м излишен празен ред
форматиране: 13x тире-числа, 12x кавички, 9x нов ред, 6x запетая, 6x тире, 2x точка (ползвайки Advisor)
Ред 15:
}}
 
'''Благо̀ево''' – основано 1805 г. (по-рано ''Къзъл Мурад''- – до 28 януари 1878, ''Ново село''- – до 1880, ''Батенберг'' – до януари [[1947]] г. и оттогава до днес ''Благоево'') е [[село]] в Североизточна [[България]] То се намира в [[Разград (община)|община Разград]], [[Разград (област)|област Разград]].
 
== География ==
Ред 22:
 
== История ==
При създаването си през [[1805]] година селото се е казвало ''Казъл Мурад'' и е създадено от бягащи от Дряновските колиби българи, подложени на терор, насилие и кражби от населените в този район черкези. Пръв пристига в този край рода на дядо Новак от колиби Радевци, придружен от четиримата си братя - – Върбан, Петко, Стойчо и Цоньо. Скоро то привлича много заселници балканджии от Дряновско, Еленско и Търновско. С друга група идват дядо Рашко, Кольо Килифарски, Кольо Хамбарджията - – основатели на известни днес родове в Благоево. Селото е създадено първоначално около извор, който по-късно е каптиран и е изградена селска чешма. В землището на селото се намират още няколко големи чешми, а около него все още са останали няколко горски масива. В местността "Габракя"„Габракя“ още се извисяват вековни дървета - – [[габър]]. Будното свободолюбиво и трудолюбиво балканджийско население се отличава със своята любознателност и ученолюбие. Само десетина години след основаването на селото децата биват събирани в частни дюкянчета и заучават разни молитви и проповеди наизуст. Минават години и по-инициативни будни селяни като Кольо Манафа, поп Антон, Драган Дюкянджията и Руси Чорбаджията откриват през [[1833]] година начално училище, което дава знания необходими в живота. Пръв учител става Димитър Хаджистоянов. През [[1859]] година селяните със свои средства построяват едноетажна сграда с две класни стаи.▼
 
▲При създаването си през [[1805]] година селото се е казвало ''Казъл Мурад'' и е създадено от бягащи от Дряновските колиби българи, подложени на терор, насилие и кражби от населените в този район черкези. Пръв пристига в този край рода на дядо Новак от колиби Радевци, придружен от четиримата си братя - Върбан, Петко, Стойчо и Цоньо. Скоро то привлича много заселници балканджии от Дряновско, Еленско и Търновско. С друга група идват дядо Рашко, Кольо Килифарски, Кольо Хамбарджията - основатели на известни днес родове в Благоево. Селото е създадено първоначално около извор, който по-късно е каптиран и е изградена селска чешма. В землището на селото се намират още няколко големи чешми, а около него все още са останали няколко горски масива. В местността "Габракя" още се извисяват вековни дървета - [[габър]]. Будното свободолюбиво и трудолюбиво балканджийско население се отличава със своята любознателност и ученолюбие. Само десетина години след основаването на селото децата биват събирани в частни дюкянчета и заучават разни молитви и проповеди наизуст. Минават години и по-инициативни будни селяни като Кольо Манафа, поп Антон, Драган Дюкянджията и Руси Чорбаджията откриват през [[1833]] година начално училище, което дава знания необходими в живота. Пръв учител става Димитър Хаджистоянов. През [[1859]] година селяните със свои средства построяват едноетажна сграда с две класни стаи.
 
Село Благоево не остава настрани от революционния кипеж, обхванал страната. През 1867 година покрай Благоево минава четата на [[Панайот Хитов]] със знаменосец [[Васил Левски]]. През 1872 по поръчение на Левски, в този край идва [[Ангел Кънчев]]. Вечерта на път за Разград той остава в къщата на Стоян Сапунджията, където основава революционен комитет. Паметната 1876 година е осветена от последните искри на [[Априлско въстание|Априлския]] пожар – преминаването на четата на Таньо Стоянов. Родолюбивите чеда на село Благоево Георги Стоянов, Райчо Маринов и Петър Колев се сражават в редовете на българското опълчение. В хода на войната ценни сведения дава Станчо Белчев и други жители на селото, останали неизвестни.
Line 30 ⟶ 29:
След [[Освобождение на България|Освобождението]] от османска власт, на 28 януари 1878, селото е преименувано на ''Ново село'', а през 1880 е наречено Батенберг.
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година четирима души от Батенберг са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.</ref>
 
На 31 декември 1947 година на голямо общоселско събрание тържествено се обявява новото име на селото – ''Благоево'', което носи.
 
Селото е кръстено на Димитър Благоев, основател на Българската социалдемократическа партия, която е първата на Балканския полуостров. В центъра на селото има бюст-паметник на Благоев, които е съхранен.
 
През 1951 година селото е електрифицирано и радиофицирано. През 1981 година по покана
на тогавашния председател на ТКЗС, Кольо Славчев, в Благоево се заселват [[помаци]] от Родопския край, като пръв в селото е пристигнал Венелин Орцев със семейството си.
 
== Население ==
 
Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=305&ezik=bul | заглавие = „Справка за населението на село Благоево, община Разград, област Разград, НСИ“| достъп_дата = 16 ноември 2018 | издател = webcitation.org | език = bg }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-razgrad.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Razgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 16 ноември 2018 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref>}}
 
Ред 54:
 
=== Етнически състав ===
 
;Преброяване на населението през 2011 г.
 
Line 91 ⟶ 90:
 
== Личности ==
* ''Христо Цанев Минев-Борина'' (29 януари 1882- – 19 ноември 1967) – роден в с. Благоево, Разград­ско, български поет и общественик, учителствал в Пловдив, работил в българската легация в Прага, един от учредителите на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]<ref>[http://www.liternet.bg/publish5/hborina/misyl.htm Христо Цанев Минев – Борина из списание "Мисъл"„Мисъл“]на liternet.bg</ref><sup>,</sup><ref>[http://sbp-bg.org/sbp.biblioteka.u4r.htm СБП Членове – Учредители] на сайта на СБП</ref>
* ''Малчо Георгиев Цанев'' – виден общественник и през [[1899]]- – [[1901]] окръжен съветник. Активен член на [[Либерална партия|Либералната партия]] на д-р [[Васил Радославов]]. Един от ктиторите на голямата каменна [[църква]], построена с дарения от селото.
* ''о.з. майор Иванов'' – най-известния кмет на селото, построил чешмите, мостовете и допринесъл най-много за развитието на селото от всички кметове досега.
* ''Георги Димитров Стоянов'' (1854- – 10 юли 1936) – опълченец, роден в с. Казъл Мурад (дн. Благоево), Разградско. Живее в Браила, Румъния (1868), където учи в местното българско училище. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876) и в Руско-турската война (1877- – 1878) като опълченец в I опълченска дружина. След Освобождението живее в Попово. Старши стражар в Поповския и Разградски участък (2 г.), секретар на Поповското околийско управление (1880–18831880 – 1883), околийски началник в Нови пазар (1883–18841883 – 1884), в Попово (1884, 1885–18881885 – 1888, 1894), в Преслав (1906–19081906 – 1908), касиер на Поповската земеделска каса (1890–18931890 – 1893), просбописец (1902, 1908). Народен представител в VII ОНС, избран от Поповска избирателна околия, но присъства само на първата сесия. Носител на руския орден „Св. Георги IV степен“ и др. отличия. Почетен гражданин на Габрово (1922). Умира в град Попово.
* ''поп Димитър Стефанов Бакалов'' От село Иванча, Поповско. Свещеник в с.Батенберг от 1918 година до смъртта си през 1948 година. Герой от Балканската и Първата световна война. Награден с три ордена за храброст. В Северна Добруджа има село кръстено на него – ефр. Бакалово.
 
* ''Ангел Тодоров'' – ботев четник. Убит е в местността "Мерова„Мерова поляна"поляна“, близо до Елешнишкия манастир.
* [[Петър Попов]], (1832- – 1894), първи кмет на Варна
 
От селото са излезли много професори, доктори, аптекари, офицери и други видни личности.
 
== '''Преживяно, видяно и чуто''' ==
 
Аз '''[[Радой Козаров|Радой Тодоров Козаров]]''' роден на 27 октомври /ст. ст. 1856 година/, в с. Къзълъ-Мурад / сега село Батемберг/, Разградска околия, от родители: Тодор Михайлов и Пена Радоева Козарева, първия умрял 1878 година, на 62-годишна възраст и втората на 1908 година, на 93-годишна възраст, братя ми и сестрите ми живеят: Дона, Михаил, Вела и Иван в с. Батемрег, Петко и Милка в село Ярдъм, а аз в гр. Попово, гдето се заселих на 1 януари 1883 година.
 
Първоначалното си образование добих в родното си село, през 1871 година, постъпих ученик в Шуменската четвъртокласна гимназия, през 1873 година, свърших /3/ трети клас. През лятото на същата година започна да върлува холерата по населението на целия град и като видех един ден, че от къщата на съседа ни Ради Чуфаджията, аскера изнася /9/ девет трупа на умрели от холера, напуснах Гимназията и Шумен, нощно време избягах и до като слънцето достигне пладне отидох в родното си село гдето престоях около месец време. Баща ми ме заведе в Разград и остави слуга у манифактуриста дядо ?еци Йовчев, при когото учих заедно с други осем момчета калфи и чираци занаята шивачество до освобождението на България.
 
През 1877 година, се започна освободителната Руско-турска война, руските войски достигнаха до с. Къзъл-Мурад, аз реших да мина турския кордон от голяма ордия и да отида при руските войски, това си решение съобщих на моя бивш учител Петко Вълнаров който беше член в турския Мезлиш в гр. Разград, той ме сърадва и ми поръча да кажа на Началника на руските войски, че сега в града всички фурни изваждат на ден по 96 000 хляба тайно за редовния аскер, а пък черкези, башибозуци и зебеци отделно ги хранят.
 
Беше към края на месец юни, един ден реших, че ще се престоря на глухо-ням, ще премина турския кордон и тръгнах по пътя за селото Къзълъ-Мурад, бех облечен с турски гащи и аба, с пискюлия фес на главата; по пътя никакви пречки, ама като достигнах турския кордон в местността “Бозалъците”„Бозалъците“, близо до с. Къзълъ-Мурад, там аскера ме задържа и запитва за името ми и къде отивам, аз нали съм глух и ням, преструвам се че не зная какво ме питат, биха ме и отведоха при един турски офицер, казаха му че съм глух и ням, той ме запита къде отивам и като не получи отговор одари ми две плесници и каза на войниците си: пуснете го да върви, казаците са на отсрещния баир те ще го убият. Те ме заведоха до кордона двамина но ме удариха в гърба с прикладите на пушките си, теглиха ми по една псувня и ме освободиха. Слизам в местността …, поех пътя км селото, видях на върха човек на кон, казвам си той е казак, скрих феса в пазва и тичешком отивам при него, започнах да се кръстя и чета молитвата “Отче„Отче наш”наш“. Конника беше с червени гащи, мондир от синьо сукно, с пушка, сабля и пика. Запита ма “Булгар„Булгар?”“ аз кимнах с глава потвърдително. Той ми посочи ловният стремен на седлото, улових се за него и тръгна галоп към село Казъл Мурад, гдето заварихме около 20 конника войници водени от басарабица Капитан Стефан Попов, той ме разпита подробно и заведоха при частта им до с.Кара Хасан кьой /сего Зараево/, ам ме разпитаха отново и още същата вечер двама войника през нощта ме закараха в Попкьой, при щаба на артилерийския генерал [[Александър Баранов|Баранов]] и на следната сутрин бидох наново разпитан и поставен под стража. На третия ден дойде опаченския поп Никола Писарев, удостовери самоличността ми и бидох освободен. След една седмица башибузуците и черкезите запалиха и унищожиха цялото село Къзъл Мурад, което броеше повече от 800 домакинства и изклаха приблизително около 300 души...
 
== Фотогалерия ==
Line 115 ⟶ 116:
Картинка:Blagoevo_-1.jpg|кметството
Картинка:Starata_rabotilnica.jpg|Старата работилница
Картинка:Blagoevo-4.jpg|Малчо Цанев, член на Либералната партия на Васил Радославов
Картинка:Georgi Stoqnov opal4enec.jpg|Георги Димитров Стоянов опълченец от с.Благоево
Картинка:Picture 103.jpg|Седналият в средата на първия ред – опълченеца Георги Димитров Стоянов-1886 г.(като околийски началник в гр. Попово)
Картинка:Blagoevo.jpg|"Музей„Музей на селския бит-1"1“
Картинка:Blagoevo-Razgrad-district-peasant-life-museum-2.jpg|"Музей„Музей на селския бит-2"2“
Картинка:Blagoevo-Razgrad-district-peasant-life-museum-1.jpg|"Музей„Музей на селския бит-3"3“
Картинка:Picture 017.jpg|"Музей„Музей на селския бит-4"4“
Картинка:Blagoevo-Razgrad-district-peasant-life-museum-3.jpg|"Музей„Музей на селския бит-5"5“
Картинка:Gorunja, Blagoevo, Bulgaria.jpg|Горуня
Картинка:Pop STEFAN.jpg|свещеник сакеларий СТЕФАН НЕДЕВ НЕДЕВ 31 декември 1841- – 20.031915
Картинка:Pop Dimitar Bacalov.jpg|свещеник ДИМИТЪР СТЕФАНОВ БАКАЛОВ- – герой от две войни с три ордена за храброст, свещеник в БЛАГОЕВО от 10 февруари 1918 г.
File:П. Д.Благоев.JPG|Паметникът на Д. Благоев
File:Blagoevo,Селската чешма.JPG|Селската чешма
File:Център с.Благоево (Област Разград).JPG|Центърът на с. Благоево
File:Благоево, Църква.JPG|Църквата
File:Благоево, Кметство.JPG|Сградата на кметството
File:Благоево, Шадравана.JPG|Шадраванът
File:Благоево, изглед.JPG|Изглед
File:Благоево, Изглед..JPG|Изглед от главната улица
</gallery>
 
Line 145 ⟶ 146:
{{commonscat-inline|Blagoevo, Razgrad District|село Благоево}}
 
* „Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.
* [http://selo.bg/news_details.php?id=545&lang=bg Откриха музей на селския бит в Благоево], новина от село.бг
* [http://www.liternet.bg/publish5/hborina/misyl.htm Христо Цанев Минев – Борина из списание "Мисъл"„Мисъл“] на liternet.bg
* [https://www.facebook.com/groups/295401129648/ Група на Благоево във Фейсебук]
* [http://chitalishte.loadinfo.net Читалище в Благоево]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Благоево_(област_Разград)“.