Обща теория на относителността: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също
м без 'досега', неактуално
Ред 3:
'''Общата теория на относителността''' (ОТО) е [[Геометрия|геометрична]] [[теория]] за [[гравитация]]та, публикувана от [[Алберт Айнщайн]] през 1915 година. Тя е общоприетият в съвременната [[физика]] възглед за характера на гравитацията. Теорията обединява [[специална теория на относителността|специалната теория на относителността]] с нютоновия [[закон за всеобщото привличане]] и описва гравитацията като геометрично свойство на [[пространство-време]]то. В частност, [[Кривина (геометрия)|изкривяването]] на пространство-времето е пряко свързано с [[Тензор енергия-импулс|тензора енергия-импулс]], който зависи от количествата [[материя (физика)|материя]] и [[енергия]]. Тази зависимост е изразена чрез [[Уравнения на Айнщайн|уравненията на Айнщайн]], система от [[Частно диференциално уравнение|частни диференциални уравнения]].
 
Много предвиждания на общата теория на относителността се различават значително от тези на класическата физика, особено във връзка с хода на времето, геометрията на пространството, движението на телата при [[свободно падане]] и разпространението на [[светлина]]та. Примери за такива разлики са [[гравитационно забавяне на времето|гравитационното забавяне на времето]], [[гравитационно червено отместване|гравитационното червено отместване]] на светлината и [[ефект на Шапиро|ефекта на Шапиро]]. Предвижданията на общата теория на относителността се потвърждават от всички наблюдения и експерименти досега. Макар че не е единствената теория за гравитацията, тя е най-простата, която съответства напълно на експерименталните данни. Въпреки това, общата теория на относителността има и някои непълноти, най-важната от които е нейното съгласуване с [[квантова механика|квантовата механика]], което би създало пълна и последователна теория на [[квантова гравитация|квантовата гравитация]].
 
Общата теория на относителността има важни последствия за [[астрофизика]]та. Тя подсказва, че в края на развитието си масивните [[Звезда|звезди]] могат да се превърнат в [[Черна дупка|черни дупки]], области от пространството, в които пространство-времето е толкова изкривено, че нищо не може да ги напусне. Изкривяването на светлината от гравитацията може да създаде [[Гравитационна леща|гравитационни лещи]], при които се наблюдава повече от един образ на един и същ астрономически обект. Теорията предсказва и наличието на [[Гравитационна вълна|гравитационни вълни]], които впоследствие са измерени непряко, а опитите за прякото им наблюдение са основната цел на проекта [[LIGO]]. В допълнение към това, общата теория на относителността е основата на съвременните [[Космология|космологични]] модели на постоянно разширяващата се [[Вселена]].