Жорж-Йожен Осман: Разлика между версии

Цената на проектите за реконструкция също нараства бързо. През декември 1858 г. държавният съвет постановява, че собственик на имот, чиято земя е отчуждена, може да задържи земята, която не е специално необходима за улицата, което значително увеличава разходите за отчуждаване. Собствениците на имоти също стават много по-умни, като започват да искат по-високи плащания за своите сгради, често чрез създаване на фалшиви магазини и предприятия в сградите си. Цената на отчуждаванията скача от 70 милиона франка за първите проекти до около 230 милиона франка през втората фаза на проектиране. През 1858 г. Cour des Comptes, който контролира финансите на империята, постановява, че Caisses des Grands Travaux функционира незаконно, като предоставя „прикрити заеми“ на частни компании. Съдът постановява, че такива заеми трябва да бъдат одобрени от парламента. Парламентът бива помолен да одобри заем от 250 милиона франка през 1865 г. и още 260 милиона франка през 1869 г. Членовете на опозицията са особено възмутени, когато през 1866 г. той отнема част от Люксембург, за да направи място за новата алея между Люксембургски градини и обсерваторията и унищожава старите градински разсадници, които се намират между rue August Comte, rue d'Assas и алеята de l'Observatoire. Когато императорът и императрицата присъстват на спектакъл в театър Одеон, близо до Люксембургските градини, публиката се развиква „Уволни Осман!“ и се присмива на императора. Независимо от това, императорът застава зад Осман.

 

 

В спомените си Осман пише следният коментар за уволнението си: „В очите на парижани, които обичат рутината в нещата, но са променливи, когато става дума за хората, извърших две големи грешки; в продължение на седемнадесет години нарушавах ежедневните им навици, като обърнах Париж с главата надолу, докато те искаха да виждат един и същ облик на центъра на града. Това бяха две непростими оплаквания. "

 

 

== Смърт ==

 

== Наследство ==

Планът на Осман за Париж вдъхновява градското планиране и създаването на подобни булеварди, площади и паркове в градове като Буенос Айрес, Брюксел, Рим, Виена, Стокхолм, Мадрид и Барселона. След Парижката международна изложба от 1867 г. Уилям I, кралят на Прусия, пренася обратно в Берлин голяма карта, показваща проектите на Осман, които повлияват на бъдещото планиране на този град. Работата му също вдъхновява „Движението за Красиви Градове“ в САЩ. Фредерик Лоу Олмстед, дизайнер на Централния парк в Ню Йорк, посещава осем пъти Боа дьо Булон по време на учебното си пътуване през Европа в 1859 г. и също е повлиян от иновациите на Parc des Buttes Chaumont. Американският архитект Даниел Бърнам заимства от плана на Осман и включва диагоналните улични проекти в плана си от 1909 г. в Чикаго.

Осман е избран за сенатор през 1857 г., за член на Академията за изящни изкуства през 1867 г. и получава ордена „Велик Кръст“ на Почетния легион през 1862 г.<br>

 

Името му е увековечено в Булевард Осман.

Плановете на Осман с радикалното им преустройство съвпадат с време на интензивна политическа активност в Париж. Много парижани са разтревожени от унищожаването на „старите корени“. Историкът Робърт Хърбърт казва, че „импресионистичното движение е изобразило тази загуба на връзка в такива картини като „Бар в Фоли-Бержер“ на Мане. Темата на картината е разговор с мъж, видян в огледалото зад нея, но изглеждащ отсъстващ. Според Хърбърт това е симптом на живот в Париж по това време: гражданите се откъсват един от друг. „Непрекъснатото унищожаване на физическия Париж доведе до унищожаване и на социалния Париж.“ Поетът Шарл Бодлер е свидетел на тези промени и пише в отговор стихотворението „[[Лебедът]]“. Стихотворението е плач за и критика против унищожаването на средновековния град в името на „прогреса“.

 

 

Някои от съвременните критици на Осман смекчват възгледите си през годините. Жюл Симон е пламенен републиканец, който отказва да положи клетва пред Напоелон III и е ожесточен критик на Осман в парламента. Но през 1882 г. той пише за Осман във в-к „Галът“: „Той се опита да направи Париж великолепен град и успя напълно. Когато взе в ръцете си Париж и управляваше нашите дела, Сен-т-Оноре и Сен-т-Антоан все още бяха най-големите улици в града. Нямахме други променади, освен Големите булеварди и Тюйлери; [[Шанз-Елизе]] беше през повечето време отточен канал, Булонският лес беше в края на света. Липсваха ни вода, магазинчета, светлина, в онези далечни времена, от които са минали само тридесет години. Той разруши кварталите – можеше да се каже, цели градове. Възроптаха, че щял да върне чумата, но той ни остави да плачем и чрез своето интелигентно „пробиване“ на улици, той ни даде въздух, здраве и живот. Тук той създаде улица; там той създаде алея или булевард; тук място, площад; променада. От празното сътвори [[Шанз-Елизе]], [[Булонски лес]], [[Венсенски лес]], той въведе в своята красива столица, дървета и цветя и го насели със скулптори."<ref>de Moncan, P., (2012) ''Le Paris d'Haussmann'', Paris:Les Editions du Mécène, p.142-3</ref>

 

== Външни препратки ==

* Georges-Eugène Haussmann, ''Mémoires du Baron Haussmann'', Victor-Havard Éditeur, 1890, 3 volumes :

** Tome 1 : [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k2205284 ''Avant l'Hôtel de Ville''], 587 p.,