Свети Димитър (Битоля): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{храм}}: добавяне на „категория= християнство“ |
Редакция без резюме |
||
Ред 23:
'''„Свети Великомъченик Димитър“''' или '''„Свети Димитрий“''' ({{lang|mk|„Свети Димитар“, „Свети Димитриј“}}) е [[Възраждане|възрожденска]] [[Православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в [[Битоля]], [[Северна Македония]], катедрала на [[Преспанско-Пелагонийска епархия|Преспанско-Пелагонийската епархия]] на [[Македонска православна църква - Охридска архиепископия|Македонската православна църква]].
== История ==
Изградена е в 1830 година само за четири месеца на мястото на стар параклис.<ref name="whereismacedonia.org"/> Според Асен Василиев, въпреки че няма запазени надписи или други сведения за авторството на църквата, тя е дело на дебърския род [[Рензови]].<ref name="Василиев 157">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |pages= 157 }}</ref> Камбанарията е изградена в 1936 година.<ref name="visitpelagonia.mk"/> Построена е с дарения от отделни местни търговци и еснафите в града.<ref name="whereismacedonia.org"/> Представлява трикорабна базилика със странични галерии.<ref name="visitpelagonia.mk"/> Вкопана е 1 m, за да не надвишава околните джамии.<ref name="whereismacedonia.org"/> Площта на храма е около 650 m<sup>2</sup>. Колонадата на наркетса поддържа галерията на втория етаж и завършва с параклис на изток. Балконът на галерията заема ширината срещу средния кораб и завършва с балдахин. Колоните са с капители, върху които стъпват арките на полуцилиндричния таван на средния кораб. Таваните на страничните кораби са плоски.<ref name="Василиев 158">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |pages= 158 }}</ref>▼
Изградена е в 1830 година само за четири месеца на мястото на стар параклис.<ref name="whereismacedonia.org"/> Според Асен Василиев, въпреки че няма запазени надписи или други сведения за авторството на църквата, тя е дело на дебърския род [[Рензови]].<ref name="Василиев 157">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |pages= 157 }}</ref> Камбанарията е изградена в 1936 година.<ref name="visitpelagonia.mk"/> Построена е с дарения от отделни местни търговци и еснафите в града.<ref name="whereismacedonia.org"/> След създаването на Българската екзархия в 1870 година, българска катедерална църква става „[[„Рождество Богородично (Битоля)“|„Рождество Богородично]]“, а „Свети Димитър“ продължава да бъде катедрала на епархията на Вселенската патриаршия.
== Описание ==
▲
[[Файл:St. Demetrius Church in Bitola 10.JPG|ляво|мини|250п|Стенописи над входа]]
Целият иконостас е изработен в позлатена резба от неизвестни резбари.<ref name="visitpelagonia.mk">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.visitpelagonia.mk/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=75&Itemid=53&lang=mk | заглавие = Цркви | достъп_дата = 24 февруари 2014 г | труд = visitpelagonia.mk }}</ref> Царската икона на Исус Христос и празничните „Въведение Богородично“, „Кръщение Христово“, „Влизане в Йерусалим“, „Разпятие“, „Петдесетница“ и „Отричане на Тома“, датирани около 1730 година, са на [[Давид Селеница]], днес в Музея на Македония в Скопие.<ref name="Δρακοπούλου 229">{{cite book |title= Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις)|last= Δρακοπούλου|first=Ευγενία |year=2010 |publisher= Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών |location=Αθήνα |isbn= 978-960-7916-94-5 |pages= 229 |url= https://www.scribd.com/doc/314573545/%CE%88%CE%BB%CE%BB%CE%B7%CE%BD%CE%B5%CF%82-%CE%96%CF%89%CE%B3%CF%81%CE%AC%CF%86%CE%BF%CE%B9-%CE%9C%CE%B5%CF%84%CE%AC-%CE%A4%CE%B7%CE%BD-%CE%86%CE%BB%CF%89%CF%83%CE%B7-3 |lang-hide= 1|lang= el}}</ref> На иконостаса има икони от 1842 година дело на [[Михаил Анагност]] и сина му [[Николай Михайлов (зограф)|Николай Михайлов]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ni.rs/byzantium/doc/zbornik11/PDF-XI/23%20Darko%20Nikolovski.pdf | заглавие = Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов | достъп_дата = 8 април 2014 г. | фамилно_име = Николоски| първо_име = Дарко | дата = 3 - 5 юни 2012, с. 355 | труд = Ниш и Византија XI: зборник радова | издател = Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш }}</ref> Забележителни са и владишкият трон и стъклените полилеи.<ref name="whereismacedonia.org">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://whereismacedonia.org/where-to-go-in-macedonia/churches-and-monasteries-in-macedonia/198-church-st-dimitrija-in-bitola | заглавие = Church St. Dimitrija (Св. Димитрија, Sv. Dimitrija) in Bitola | достъп_дата = 3 март 2014 г | издател = Where is Macedonia }}</ref>
| |||