Аралско море: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м 4-цифрени числа без интервал |
м без 'досега', неактуално |
||
Ред 49:
Преди построяването на напоителните съоръжения в езерото са постъпвали необходимите за поддържането му около 60 km<sup>3</sup> вода годишно, но след това количеството е значително намаляло. Това е главната причина за екологичната катастрофа в района. Тя е много по-сериозна от страната на Узбекистан. Именно на узбекската страна процесът на пресъхване на морето е най-активен. Водите на река [[Амударя]] изчезват в пустинята няколко километра преди да достигнат пресъхващото Аралско море.
Преди време Аралско море е било четвъртият по големина безотточен воден резервоар на земята. От 1960 г.
През 1940 г. уловът на шаран, есетра и херинга е поминък за над 60 000 рибари. В резултат на рязкото намаляване на притока на прясна вода бързо се повишава [[соленост]]та на Аралско море, което довежда до измирането на много видове флора и фауна, приспособени за живот във вода с по-ниска соленост. Това довежда и до закриването на риболовната промишленост и закриването на няколко пристанища. Рибно-консервната фабрика в [[Муйнак]], построена на южния бряг, сега е дълбоко в сушата, на 50 km от водата. Тази промишленост вече няма стопанско значение – промишленият риболов е спаднал до нула поради високата концентрация на сол и замърсяването с торове и пестициди. Регионът на Муйнак все още е забранен за чужденци, включително и за репортери. Вестник „New York Times“ съобщава:
| |||