Албански въстания (1909 – 1912): Разлика между версии

 

=== Бунтове в Западно Косово през 1909 ===

През пролетта на 1909 в Западно [[Косово]] започват брожения срещу увеличения десятък. Настроенията срещу централната власт се засилват след безуспешния контрапреврат, довел (през април) до детронирането на султан [[Абдул Хамид II]] - благодетел на някои от албанските водачи. Две експедиции - в района на [[Печ (Косово)|Печ]] и [[Дяково (Косово)|Дяково]] през юли и в [[Люма]] през септември, завършват без съществен успех за османските войски. Насилственото разоръжаване засилва недоволството на местното население.<ref>{{Харв|Малкълм|2001|loc=306-307}};{{Br}}{{Харв|Димитров|1999|loc=313}}</ref>

 

 

=== Надигане на Малешите през 1911 ===

През март 1911 започва въстание в северните албански планини ([[Малеши]]те), в което се включват масово католиците-[[Мирдита|мирдити]]. Въстанието е предизвикано от мащабна военна операция за разоръжаване на района през есента на предната година. То е подпомагано активно от [[Черна гора]], която осигурява оръжие за въстаниците и убежище за лидерите им. Установилият се в [[Подгорица]] [[Исмаил Кемали]] – един от политическите водачи на въстанието – публикува програма („Червена харта“) с искания за признаване на албанската националност в рамките на Османската империя, зачитане на Кануна на Лек от централните власти, предаване на местната администрация на албански чиновници, използване на данъчните приходи от албанските земи само за местни нужди и ограничаване на военната служба на албанците само в родните им земи.<ref name="malc310">{{Харв|Малкълм|2001|loc=310-311}}</ref><ref>{{Харв|Димитров|1999|loc=325-326}}</ref>