м
без 'досега', неактуално; козметични промени
м (кор.) |
м (без 'досега', неактуално; козметични промени) |
||
|- style="background-color: #aaeecc;"
! Наименование
! [[Диференциал (математика)|
! [[Интеграл]]на форма
|-
== История ==
През 1733 г. [[Шарл Дюфе]] установява, че електрично заредените с едноименен потенциал тела се отблъскват, а с разноименен се привличат. Зарядът на наелектризирана стъклена пръчка условно е наречен положителен, а този на направена от [[ебонит]] – отрицателен. През 1897 г. англичанинът [[Джоузеф Джон Томсън|Дж. Дж. Томсън]] открива електрично заредена частица. Оказва се, че зарядът ѝ е едноименен с този на пръчката и частицата е наречена [[електрон]] – гръцкото наименование за кехлибар. Експериментално е установено, че големината на електричния заряд се изменя на порции, а не непрекъснато. Големината на всяка порция се оказва кратна на заряда на електрона. Ето защо той е приет за [[Електрически заряд|елементарен електричен заряд]] – най-малкото самостоятелно съществуващо количество електричество, което
Важен раздел на електродинамиката е електростатиката. Тази наука изучава електричните сили между неподвижни заряди. През 1785 г. [[Шарл дьо Кулон|Ш. Кулон]] със специално направена [[Везни (уред)|везна]] (наречена торзионна) измерва силата на взаимодействието ('''F''') между неподвижни точкови електрични заряди (q<sub>'''1'''</sub>) и (q<sub>'''2'''</sub>), които се намират на известно разстояние ('''r''') един от друг, и открива закона ([[закон на Кулон]]) за взаимодействие между тях:
|