ФК Шипченски сокол: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без 'досега', неактуално
Ред 14:
[[Файл:Zdravko_Yanakiev.jpg|мини|200px|Вратарят [[Здравко Янакиев]] с двете си дъщери и Царската купа]]
[[Файл:Spartak 1932.png|мини|220px|Съставът на Шипченски сокол във финала на [[Държавно първенство по футбол|ДП]] срещу [[ПФК Славия (София)|Славия]] през 1932 г.]]
Обединението на '''Български сокол''' и '''Шипка''' става на общо събрание, проведено на 30 януари 1924 г.<ref>[http://www.spartak1918.com/bg/history.php История на Спартак (Варна)] spartak1918.com </ref> За първи председател на '''Шипченски сокол''' е избран холандецът Дирк Бронз, който месеци по-късно е заменен от Никола Мишев. През 1927 г. е учредена градска купа, наречена „Варна“. Неин първи носител става '''Шипченски сокол''', който на финала побеждава с 1:0 Левски (Варна). Това е първи трофей в историята на клуба. През сезон 1928/29 „соколите” печелят шампионата на Варненска окръжна спортна област и придобиват правото да участват в държавното първенство, където остават с бронзовите медали след загуба на полуфинала от [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]. През 1931 г. '''Шипченски сокол''' става вицешампион. Отборът достига до финала на държавното първенство в София срещу столичния [[Атлетик-Слава '23|АС-23]]. Седемнадесет минути преди края на мача, варненци водят с 2:1. Тогава играч на столичани чупи крака на техния съотборник Георги Пармаков. „Соколите“ отказват да доиграят срещата, ако съдията не отстрани виновника. Това не става и двубоят е прекратен. Присъдена е служебна победа с 3:0 за [[Атлетик-Слава '23|АС-23]], но купата не се връчва. Така варненци остават на второ място. Година по-късно '''Шипченски сокол''' печели първата и единствена досега в историята си шампионска титла на България. На финала на държавното първенство в София, варненци побеждават [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]] с 2:1 след продължения. Головете за победителите вкарват Иван Найденов и Илия Булашев. Съставът на '''Шипченски сокол''', който извоюва този голям успех е: [[Здравко Янакиев]], Георги Апостолов, Иван Георгиев, [[Борис Нейков]] /капитан/, [[Владимир Капзамалов]], Стоян Танев, Райко Димов, [[Александър Коев]], [[Илия Булашев]], [[Иван Найденов (футболист)|Иван Найденов]] и Руси Булашев. През 1933 г. отборът отново става вицешампион, след като на финала в [[София]] отстъпва на столичния [[ПФК Левски (София)|Левски]] с 1:3. Въпреки загубата, '''Шипченски сокол''' става първият отбор в страната, който в 3 поредни години играе на финала на държавното първенството.
 
След 1935 г. клубът изпада в тежка финансова криза, която постепенно се задълбочава. Повечето изявени състезатели напускат в други отбори, а някой прекратяват активната си кариера. Често '''Шипченски сокол''' не може да събере по 11 играчи за мачовете си, а понякога дори губи служебно. Логично отборът не намира място в новосъздадената през 1937 г. национална дивизия. През зимната пауза на сезон 1941/42 в клубът не се извършва никаква дейност и той на практика несъществува. Тогава секретарят Димитър Топалов се наема да организира всичко сам. Намира средства от дарения, с които картотекира футболисти, повечето млади и неопитни. Впоследствие Топалов е подпомогнат от футболиста на тима Кирил Павлов-Кинко и запаленият соколец Янко Михайлов. Тримата, заедно с помощта на още дузина съмишленици успяват да възродят '''Шипченски сокол'''. В отбора са избрани младите [[Добромир Ташков]] и Тома Захариев, които по-късно ще се превърнат в едни от най-изявените футболисти на България в средата на ХХ век. През сезон 1943/44 '''Шипченски сокол''' печели първенството на Варненска област и се класира за държавния шампионат, който обаче след два кръга е прекратен поради настъпилите политически събития на 9 септември 1944 г.