Франсоа Вийон: Разлика между версии

През лятото на 1460 г. Вийон попада в орлеанския затвор и чака екзекуцията си, която избягва само по една случайност. Орлеан е посетен от семейството на херцога, и в чест пристигането на тригодишната принцеса Мария (дъщеря на Шарл Орлеански) в своето наследствено владение затворниците, съгласно обичая, се освобождават от затвора. През октомври 1461 г. Вийон е в затвора в град Мен сюр Луар, но новият крал [[Луи XI]], минавайки за коронацията си, преминава през Мен. За ознаменуването на това събитие, поетът и другите арестанти получават опрощаване. В края на същата година Вийон се връща в Париж и с предчувствие на близката си смърт създава своите най-добри произведения: „Epitaphe“ (Епитафия), влязла в лирическия цикъл „Codicille“, и „Testament“ (Завещание), впоследствие наречено „Le grand testament“ (Голямо завещание).

 

 

През ноември 1462 г. Вийон е арестуван по подозрение в кражба, което е по-скоро неоснователно. След няколко дни го пускат на свобода. В същия месец в улично сбиване, започнато от приятели на Вийон, е тежко ранен папският нотариус. Макар че самият Вийон само присъства на сбиването, без да взема в него участие, той отново е хвърлен в затвора, осъден на обесване (тогава той написва знаменитата си „Балада за обесените“ и „Катрен“).