Атласки планини: Разлика между версии

 

== Граници и дялове ==

Атласките планини се делят на два главни дяла: Западен Атлас, наречен Марокански, и Източен – наречен Алжирски. За граница между тях служи долината на Уед Мулуйя.

 

=== Западен Атлас ===

Западният Атлас е изграден от няколко успоредни планински вериги с посока югозапад – североизток. Изключение прави най-северната верига, наречена Ер Риф. Тя наподобява слабо изпъкнала дъга, която образува южния бряг на [[Гибралтарски проток|Гибралтарския проток]]. Между веригите е заключено обширно стъпаловидно плато, което на запад постепенно прехожда в плодородна крайбрежна низина, известна като Мароканска Месета.

 

 

=== Източен Атлас ===

Източно от долината Уед Мулуйя се простира Източен (Алжирски) Атлас. Той е съставен от две успоредни планински вериги. Северната – известна под името Тел Атлас, се спуска стръмно към средиземноморския бряг и образува скалисти носове около полукръгли заливи и не много широки низини. Южната планинска верига, наречена Сахарски Атлас, е по-ниска, но по-обширна и по-разчленена на отделни хребети и масиви, отделени със стръмни клисури. През тях минават керванските пътища – вратите към Сахара. Това е областта Кабиля, където е било съсредоточено националноосвободителното революционно движение на младата Алжирска народнодемократична република. Между двете планински вериги е разположено обширно безотточно плато, покрито със степна растителност. То е известно под името Плато на шотите. Надморската му височина е между 700 и 1000 метра.

 

 

== Водни ресурси ==

Водното богатство в Атласките планини вследствие продължителния сух период има извънредно голямо значение. През зимния дъждовен период ниските падини се запълват с вода и се превръщат в солени езера и мъчно проходими блата, наричани шоти. Вследствие силното слънчево греене през лятото водата се изпарява и на повърхността се образува солен слой, който блести от далеч като огледало. По-значителни реки са: Уед Мулуйя и Уед Шелиф, които в дойното си течение са плавателни.

 

== Климат ==

[[Климат]]ът в Атласките планини, макар и субтропичен, носи редица белези на [[Планински климат|планинския климат]]. През [[лято]]то преобладава сухо и ясно време с доста високи [[температура|температури]] под влиянието на пустинята [[Сахара]]. [[Зима]]та е мека и влажна само по [[крайбрежие]]то. Високо в планините тя е продължителна и сурова, като снегът се задържа по няколко месеца. Поради отдалечеността от [[море]]то, влияние Платото на шотите се отличава със сухото си и горещо лято и малки зимни [[валеж]]и.

 

== Почви ==

Поради съчетанието от климата и плодородните червеноземни почви (така наречените ''терра роса'') правят крайбрежните равнини и долини подходящи за развитието на [[земеделие]].

 

== Полезни изкопаеми ==

В тясна връзка с геоложкия строеж и развитие на Атласките планини са и [[Полезни изкопаеми|полезните изкопаеми]], които се крият в недрата им: [[Желязна руда|железни руди]], [[въглища]] и най-вече фосфорити. След унищожаване на френското колониално господство, недрата на Атласките планини се проучват много no-усилено не само от арабски, но и от [[Народна република България|български]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] специалисти. Полезните изкопаеми служат като основна суровина за развитието на [[руда|рудна]] промишленост в арабските страни Мароко, Алжир и Тунис.

 

== Флора ==

[[Растения|Растителността]] има субтропичен характер, представена от вечнозелените твърдолистни гори и храсти, приспособили се да задържат влага. По крайбрежните ниски склонове на Атласките планини широко разпространение имат вечнозелените сухолюбиви, много често бодливи храсти, известни под името [[маквиси]]. Типични дървесни видове за планинските райони са [[Корков дъб|корковият дъб]], [[Атласки кедър|атлаският кедър]], [[кестен]]ът, [[Приморски бор|приморският бор]], за Платото на шотите е характерна острата степна трева алфа, която намира приложение в текстилната промишленост, хартиената промишленост и кошничарството. Много голямо стопанско значение имат [[маслина]]та, цитрусовите култури и [[лозя]]та.

 

== Фауна ==

[[Животни|Животинският]] свят е доста пъстър. Животните са преходни между европейските и африканските. Трябва да се отбележи, че в недалечно минало те са били подложени на масово изтребление както от местното население, така и от европейските колонизатори. Атласките планини са били любимо място за лов и развлечение. Голямо стопанско значение имат [[Домашна овца|овцата]], [[муле]]то, [[кон]]ят, а в южните части – [[камили|камилата]]. В степните области се срещат [[антилопи]], [[хиени]], [[чакал]]и и други.