Балкански съюз: Разлика между версии

 

== Създаване на Балканския съюз ==

=== Предпоставки ===

Отслабването на [[Османска империя|Османската империя]] през XIX век води до появата на независими национални държави върху части от бившите ѝ владения на [[Балкани]]те. Тези държави – [[Сърбия]], [[Гърция]] и [[България]], се борят да придобият нови територии от империята, за да си осигурят национално обединение и икономически просперитет. Поотделно обаче те нямат сили да постигнат успех (сърбите търпят поражение в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]] през 1876, а гърците – в [[Гръцко-турска война (1897)|Гръцко-турската война]] от 1897).<ref>Саздов, Лалков, стр. 274</ref> Допълнителна пречка е [[Берлински договор|Берлинският договор]], с който големите европейски държави (Русия, Германия, Австро-Унгария, Великобритания, Франция и Италия) гарантират териториалното статукво, създало се на Балканския полуостров след [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война от 1877-1878]].

 

== Разпадане на Балканския съюз ==

Пренебрегването на българо-гръцкия спор за Южна Македония и отказът от принципа за неделимост на областта при преговорите за изграждане на Балканския съюз довеждат до разпадането му веднага след сключването на мира с османците.<ref>Саздов, Лалков, стр. 276, 290</ref> Сърбия настоява да запази в свое владение всички територии, завзети от войските ѝ, в т. ч. [[Скопие]], Прилеп, [[Велес]] и [[Охрид]]. На свой ред, българите искат буквално прилагане на [[Българо-сръбски договор (1912)|договора]] от 29 февруари 1912 г. и арбитраж на Русия. България влиза в конфликт и с Гърция заради [[Солун]], остров [[Тасос]], [[Корча]], [[Воден]] и [[Лерин]], които са превзети от гръцки войски в началото на [[Балканска война|Балканската война]].<ref>Стр. Димитров, стр. 339-341</ref> През февруари 1913 г. се стига до [[Бой при Нигрита|въоръжен конфликт между българи и гърци]] при [[Нигрита]].<ref>Марков, [http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_3_2.html 3.2.]</ref> Еднакво застрашени от българските претенции, на 22 април 1913 г. сърби и гърци сключват таен протокол за отбранителен съюз, който е оформен окончателно няколко седмици по-късно.<ref>Саздов, Лалков, стр. 289</ref> В началото на май българското командване прехвърля големи войскови части (2-ра армия) от поречието на Марица към долното течение на [[Струма]] за офанзива към Солун. На 9-10 май край река [[Ангиста]] (до [[Сяр]]) се води ново сражение между български и гръцки войски (вижте [[бой при Ангиста]]).<ref name="mark44">Марков, [http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_4_4.html 4.4. Лондонският договор за мир]</ref> На 19 май 1913 г. (два дни след подписването на [[Лондонски мирен договор|Лондонския мир]]) е сключен [[Гръцко-сръбски договор (1913)|гръцко-сръбски договор]], с който двете страни гарантират общата си граница в Македония срещу опити от българска страна за промяна на новото статукво. На 16 юни българската армия атакува позициите на сърби и гърци и с това дава началото на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] (Втората балканска война).<ref>Стр. Димитров, стр. 344-346</ref>

 

== Цитирани изследвания ==

* Димитров, Стр.; Манчев, Кр. ''История на Балканските народи'', том II, „Парадигма“, София 1999, ISBN 954-9536-19-X

* Елдъров, Св. ''Балканската война. От „сега или никога“ до „всичко или нищо“'', [http://www.vi-books.com/vis/vis6/vis6.4/vis6.4.pdf Военноисторически сборник, 2006/4], с. 3-11 (от сайта на „Военно издателство“, 20 април 2009)