Бой при Белоградчик: Разлика между версии

 

== Стратегическо значение на Белоградчик ==

Оградена от Западния [[Стара планина|Балкан]], [[Белоградчишка крепост|Белоградчишката крепост]] контролира още от османско време изходите на старопланинските проходи между долината на [[Тимок]] и [[Видин]]. Това обстоятелство я прави важна в плановете на сръбското командване за изолиране на основната цел – столицата [[София]], от [[Дунав]]ска България. Към Белоградчик е насочено дясното (южното) крило на [[Тимошка армия (1885)|Тимошката армия]] – 14-ти пехотен полк II призив (четири батальона пехота с поддържащи артилерия и кавалерия).<ref name="isbv687">{{cite book | authors = Щаб на армията – Военно-историческа комисия | title = История на Сръбско-българската война 1885 год. | publisher = Държавна печатница | location = София | year = 1925}}, стр. 687-690, 709</ref>

 

== Сръбското настъпление ==

Ден след избухването на войната, на 3 ноември, 14-ти полк прекосява границата и се насочва към Белоградчик от две страни – с три батальона през [[Белоградчишки проход|Кадъбоазкия]], а с четвъртия през [[Светиниколски проход|Светиниколския проход]]. Главната колона влиза в по-сериозен досег с българите на следващия ден, след като заема [[Салаш]] и изкачва рида [[Ведерник]]. В подкрепа на малобройния белоградчишки гарнизон командващият войските в Северозападна България капитан [[Атанас Узунов (офицер)|Атанас Узунов]] изпраща три чети плевенски, варненски и русенски доброволци начело с [[поручик]] [[Панайот Дворянов]]. Дворянов получава и няколкостотин опълченци от [[Монтана|Кутловица]], но повечето от тях се разбягват още при първата престрелка със сърбите на 4 ноември при село [[Калугер]]. В защита на Белоградчик остава гарнизонът от една рота запасняци, две доброволчески чети (русенската е пратена да пази пътя през [[Чупрене]]) и известен брой опълченци – общо малко над 700 души без полева артилерия и с ограничени запаси от муниции.<ref name="isbv687"/>

 

== Българският отпор ==

С тези сили на 6 ноември Дворянов посреща противника на западните подстъпи на Белоградчик и ги обръща в бягство. До тази развръзка се стига, след като малка част от българите нападат от засада сръбската колона. Преследвани повече от 2 km., сърбите дават близо 50 убити и стотина пленници. На следващия ден (7 ноември) Дворянов прогонва – този път без бой – и втората сръбска колона, наближила Белоградчик от юг през прохода Свети Никола и село [[Пролазница]].<ref name="isbv710"/>