Хан (титла): Разлика между версии

Един от най-ранните показателни примери за такива княжества в Европа е [[Първа българска държава|Дунавска България]] (най-вероятно също като [[Стара Велика България]]), управлявана от хан или кан най-малко от 7-ми до 9 век. Следва да се отбележи, че титлата "хан" не е доказана и написана директно в текстовете, отнасящи се до български владетели — единствено подобна титла, открита досегадотогава, е „канасубиги” и се среща само в надписите на трима последователни български владетеля, а именно [[Крум]], [[Омуртаг]] и [[Маламир]] (дядо, син и внук). В Първата българска държава има титли за благородници, свързани с думата "хан" като кавхан, таркан и боритаркан и по аналогия учените извличат титлата хан или кан за първите български лидери — предположението е, че ако е имало Кавхан има вероятност да е имало също хан. Има исторически извори, които наричат българския владетел като Καμπαγάνος (Кампаганос), вероятно в резултат на неправилното тълкуване на "кан Паган", в книгата на патриарх Никофор. Като цяло обаче, надписи, както и други източници, посочват върховен владетел на Дунавска България с титли, които съществуват в езика на надписите — archontes, което означава "командир или следовател в гръцки — и knyaze, което означава "главатар" или "принц" на славянски език. Сред най-известните български ханове са: хан [[Кубрат]], основател на Велика България; хан [[Аспарух]], основателят на Дунавска България (днешна България); хан [[Тервел]], известен с това, че разбива арабски нашественици, като по този начин "спасява Европа"; хан [[Крум]] "Грозни". "хан" е официалното име на българския владетел до 864 г., когато княз [[Борис I]] приема [[християнство]]то.