Дойно Граматик: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м без 'досега', неактуално |
||
Ред 18:
Според местните предания в края на 17 век след някакви размирици в [[Османската империя]] едно отделение [[еничар]]и минало през село Дрента, Еленско като водели със себе си няколко пленени момчета. Едно от тях, Стоян, било спасено от някакъв бездетен дренчанин. Връстниците му сложили прякора „Робчето“, който се закрепил за името и оттам се предал и на неговите потомци – представителите на Робовската фамилия.
Един от синовете си Стоян нарекъл Станю, на името на избавителя си. Станю от своя страна имал няколко деца, от които са известни само две Михо и Дойно. Като поотраснали двамата братя били заведени в Елена да се учат на четене и писане и да слугуват у тогавашния хилендарски изповедник хаджи Сергий. Те останали в Елена, задомили се и станали родоначалници на две отделни поколения. По-големият брат отворил в Елена бакалски дюкян и започнали да го наричат бакал Михо. Потомците му
Незнайно къде и кога Дойно изучава златарски занаят и се проявява като сръчен майстор. Построява дори дървен часовник. После се научва от Стоян Граматика, учител в Елена през втората половина на 18 век, да подвързва книги. Върху кориците им изработва от мед икони от [[Евангелие]]то. Самият той става впоследствие учител като открива [[килийно училище]] в дома си и също получава прозвището „граматик“.
| |||