Възникват във втората половина на 19 век, като една от причините за това е да бъдат туширани недостатъците на мажоритарната система и по- специално да се засили представителността на [[избирателна система]]. За разлика от мажоритарните системи, те първо са обосновани теоретично и едва по- късно са въведени в практиката. Съпътствано е от политическите полемики и борби. За първи път идеята за провеждане на пропорционално представителство е във Великобритания, но Великобритания и досега използва мажоритарните системи. Особена е полемиката между Мил Пейдж Хот. Въвеждането на пропорционалната [[избирателна система]] съвпада с избирателните реформи, при които се въвежда принципът на всеобщата [[избирателна система]] (разширяване на избирателния корпус) следователно формиране на политически партии от масов тип (втората половина на 19 век) и формиране на принципи от горе на долу (избиратели към [[Народно събрание]]). Така партиите се превръщат в посредник между избиратели и кандидати, и самият процес на управление се опосредява. Кандидатите се избират преди всичко от политическите партии. От момента на своето кандидатиране те се обвързват с определен политически интерес. В тази обстановка се преосмисля за първи път се прилага в Белгия (после в континентална [[Европа]]). Могат да се използват само за избиране на колективни органи в многомандатни избирателни райони. Сърцевина на пропорционалната [[избирателна система]] е съотношението между гласове и мандати, което се извежда като принцип на справедливо разпределение, при което всяка партия печели толкова, колкото избирателите и преценят. Съответствие между дял гласове и дял мандати. Така формирано [[Народно събрание]] е огледало на политическите интереси на нацията.
