Битка за Франция: Разлика между версии

Докато Ерик фон Манщайн формулира плановете си в [[Кобленц]], [[Хайнц Гудериан]] – генерал-лейтенант на 19-ти корпус – без разрешение подготвя екип, намиращ се до близък хотел.<ref>Karl-Heinz Frieser ''Blitzkrieg-Legende'' p. 79</ref> Фон Манщайн смята, че включването на Гудериан в танковата дивизия няма да бъде добра постъпка, и затова мести 19-ти корпус от Група армии „Б“ в Група армии „А“. Планът на Манщайн представлява придвижване от [[Седан]] на север, а другите части трябва да се придвижат от юг и така да нападнат Съюзническите сили от към гърба им. Когато Гудериан е поканен да допринесе за плана по време на неформалните дискусии, той предлага нова и радикална идея: не само неговият корпус, но и всичките бронирани сили да се концентрират върху Седан. Тези бронирани дивизии не трябва да се придвижват на север, а на запад, за да се изпълни бързо, дълбоко и стратегическо проникване към [[Ла Манш]]а от танковите дивизии (''Panzerwaffe''), без да се чака основната група пехотни дивизии. Тази постъпка има голяма вероятност да доведе до стратегически срив на врага, избягвайки относително големия брой жертви, които са типични за така наречените „конфликти на унищожавания“. Този рискован ход не веднъж е коментиран, поради това че в Германия не е приета военна доктрина; големият брой служители, работещи в пехотата, която е доминиращата сила досегадотогава в Германия, успешно предотвратяват това. Фон Манщайн е принуден да признае, че този специален случай може да бъде само нещо необходимо. Основното му възражение е, че такъв тактически ход ще създаде свободен фронт, дълъг 300 км, уязвим за френските контраатаки. Обаче Гудериан го убеждава, че този минус може да бъде предотвратен, като започнат едновременно и атаки от юг, осъществявани от малки бронирани части. Но това може да бъде голяма загуба в основната концепция на Führer-Directive N°6.