Превала: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без 'досега', неактуално, ---> дотогава
Ред 73:
Помрачнял Ваклин, но нищо не казал. От тоя ден мислел непрестанно как да склони Русанка да се откаже от желанието си. А пред нея дума не смеел да отрони – боял се да не му се надсмее, да не го подиграе като страхливец. Започнал да изоставя стадото си и да дири път, по който да се изкачи на Трите чуки. И най-сетне открил такъв път и успял не само да се изкачи, но завел и стадото си там. А на върха имало чудна зелена поляна, ненагазвана дори от самодивски крак. Разпуснал стадото по ливадата и то лакомо захрупкало сочната трева.
 
Отпуснало се сърцето на Ваклин, зарадвал се. Сега и Русанка ще дойде при него и целият тоя недостъпен досегадотогава планински свят ще бъде негов. Седнал на края на скалата, извадил кавала си и засвирил. Свирел така, както никога дотогава не бил свирил – кавалът сякаш плачел от радост. Свирнята се носела из околността, догонвала хубавата и палава Русанка.
 
Бързо се напасло стадото и вдигнало глава. Млъкнали медените звънци. И в тоя миг на овена дошла дива шега – както и друг път се шегувал. Изсилил се, блъснал в гърба унесения в свирнята овчар и двамата полетели към огромната зейнала пропаст. След него като обезумели се хвърлили и стоте охранени овце.