Франсоа Томбалбайе: Разлика между версии

м
без 'досега', неактуално, ---> дотогава
мРедакция без резюме
м (без 'досега', неактуално, ---> дотогава)
Томбалбайе успява да си осигури подкрепа от арабските страни като прекратява дипломатическите отношения с [[Израел]]. В отговор на това [[Либия]] изпраща помощ от близо 23 млрд. африкански франка и прекратява оръжейните доставки за бунтовнически групировки. След нея помощ предоставят и още някои държави. FROLINAT, основната дестабилизираща групировка в [[Чад]], загубва всякаква подкрепа вследствие на тези действия и започват сражения между двете ѝ основни разделения – Първа и Втора освободителни армии.
 
Президентът става все по-подозрителен и нарежда близо 1000 души да бъдат арестувани под прелог, че подготвят заговори срещу него. През [[1973]] са арестувани Феликс Малум и няколко други министри (произхождащи от южните райони на страната). След тези действия Томбалбайе започва да губи подкрепата си дори в Южен Чад. Той обаче продължава и програмата си за африканизация, като въвежда и т.н. проект за ''автентичност'', според който всички чужди влияния в Чад трябва да се премахнат. В резултат на това много хора са принудени да сменят френските си имена с африкански, а самият Франсоа Томбалбайе променя първото си име на Нгарта (означаващо ''Истинският водач''). През 1974 сушата се засилва драстично. В отчаян опит да се справи с икономическата криза, правителството привежда в действие проект за масивно доброволно засяване на [[памук]] в необработени досегадотогава земи. Макар и да дава резултат, този проект довежда до дислокация на големи части от населението, особено на юг, където почвите са плодородни. Томбалбайе загубва и подкрепата си сред офицерите заради ареста на Малум и критиката на [[Франция]] по отношение на слабата подготовка на военните.
 
== Сваляне от власт ==