Разлика между версии на „Коаксиален кабел“

м
редакция без резюме
м (излишен празен ред; козметични промени)
м
Коаксиалният кабел (виж фигурата) се състои от:
 
1 – вътрешен проводник във вид на единичен проводник (праволинеен, като на рисунката, или навит в спирала), многожилен проводник или тръбичка. Прави се от метал с висока проводимост – [[мед]], [[сребро|посребрена]] мед, медна [[сплав]], помеднен [[алуминий]], алуминиева сплав, омеднена [[стомана]] с медно покритие и др.
 
2 – изолация, изпълнена във вид на [[диелектрик|диелектрично]] запълване, осигуряващо съосие на взаимното разположение на вътрешния и външния проводник. Запълването може да бъде плътно ([[полиетилен]], разпенен полиетилен, [[полистирол]], твърд [[флуоропласт]], флуоропластова лента и т.н.) или полувъздушен (тръбовидна обвивка, шайби и др.)
 
Енергията се разпространява във вид на електромагнитна вълна надлъжно в пространството между вътрешния и външния проводник. Централният проводник е активен, а външният е заземен и служи за екраниране на полето. Затова сигналите се пренасят без излъчване на енергия в околното пространството, с възможно най-малко загуби. Ако средата между вътрешния и външния проводници е атмосферен въздух, сигналът се разпространява със скоростта на светлината ''c'' = 3•10<sup>8</sup> m/s; ако е твърд диелектрик, скоростта е по-малка.
 
 
 
<br />
[[Файл:Characteristic Impedance power attenuation.svg|мини|Зависимост между импеданса и максималната мощност.]]
 
[[Вълново съпротивление|'''Вълновото съпротивление]]''' (импедансахарактерен импеданс) на коаксиалната линия зависи от съотношението нона диаметрите на външния и вътрешния проводник и вида на диелектрика. Обикновено то е отмежду 48 до 200 [[Ом (физика)|Ω]]. при различните видове. При увеличаване на разликата в диаметрите вълновото съпротивление нараства. Най-разпространени са кабелите с вълново съпротивление 50 и 75 Ω, защото с 50 Ω кабел се предава максимална мощност, а кабел 75 Ω пренася сигналите с минимално затихване. Кабели с вълново съпротивление 100 – 150 Ω се използват рядко, в импулсната техника и за специални цели, а с 200 Ω – крайно рядко, международни стандарти за тях не са предвидени.
 
<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://shopdelta.eu/vlnov-impedans_l13_aid781.html|заглавие=TopТехнически речникВълнов импеданс|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Вълновото съпротивление се определя по следната зависимост.
 
<math>Z0=\frac{60} \sqrt{\xi\tau}{\ln} \frac{D}{d}
</math>
 
Където D e външният диаметър и d e вътрешния.
 
Коаксиалната линия се отличава от екранирания проводник, използван за предаване на постоянен електрически ток и нискочестотни сигнали с по-еднородни надлъжни и напречни сечения, нормирани размери и стойности на електромагнитните параметри на материалите и със специализираните материали за силови проводници при високо напрежение.
 
==== Други параметри. ====
 
* Затихването на коаксиалния кабел
* Скоростта на разпространение на вълната ( коаксиалния кабел изисква минимална скорост на разпространение от 0,77 °)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bg.cnalscable.com/news/technical-parameters-of-rf-coaxial-cable-produ-9142655.html|заглавие=Технически Параметри На RF Коаксиални Кабелни|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=Jun 22, 2017|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>
*Индуктивноо съпротивление за метър
*Капацитивно съпротивление за метър
*максимално допустима мощност
 
* Радиус на огъване <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.standard-wire.com/coax_cable_theory_and_application.html|заглавие=ТЕОРИЯ И ПРИЛОЖЕНИЕ|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>
 
<br />
 
== Начин на изготвяне ==
Изготвянето на активния проводник става чрез разтапяне на [[мед]]метала и изтегляне на дълги нишки с нужната дебелина. След изтеглянето в зависимост от използвания метал или вида на кабела, върху нишката се нанася електролизно метално покритие от мед или други силно проводими материали Нишката преминава през „тунел“, пълен с разтопена маса от бъдещото изолационно покритие. В процеса на движение по цялата дължина на тунела тя изстива и на изхода се получава заготовка на кабел. Последният се навива, маркира и пакетира.
 
Понякога кабелите се изработват под формата на плетеница. Това се прави с няколко цели. Първата цел е да се отделят чифтовете в една система. Втора цел и причина е да се намалят [[индуктивност]]ите в системата. В някои аудио студиасистеми и дискотеки при свързването на звукова техника се практикува чифтовото окабеляване, защото така индуктивността на кабелите намалява, а оттам и смущенията. Последното води до по-високо качество на звука и по-качествен пренос на данни.
 
== Източници ==
<references/>
* 1. А. К. Андреев, А. Д. Лазаров, Предавателни линии и СВЧ устройства, ВТС, 1980 г.
* 2. А. К. Андреев, Д. Х. Димитров, Сборник от задачи по техника на свръхвисоки честоти, ВТС, 1985 г.