Дженевра: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред
Ред 15:
Скално светилище '''Дженевра''' се намира на територията на [[община Батак]]. Разположено е на връх "Манастира", на 1.4 km североизточно по права линия от язовирната стена на язовир Дженерва и е разположено в местността Дженевра на около 1700 m надморска височина.<ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=41.758920&lon=24.213781&z=17&m=b&show=/29195698/Megalithic-Thracian-sanctuary-St-George-s-Rock-&search=%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B0#lang=en&lat=41.758920&lon=24.213781&z=17&m=b&show=/18298519/bg/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5-%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B0&search=%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B0#lang=en&lat=41.758920&lon=24.213781&z=17&m=b&show=/22181093/bg/%D0%92%D1%80%D1%8A%D1%85-%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0-1690-4-%D0%BC&search=%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B0#lang=en&lat=41.758920&lon=24.213781&z=17&m=b&show=/18298519/bg/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5-%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B0&search=%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B0 wikimapia.org Дженевра]</ref> Култовото място е разположено на хълм с много стръмни склонове към своята билна част. На върха на този хълм между скалите с причудлива форма, е било изградено тракийското светилище. На голяма част от скалите под мъховете се наблюдават изсечени шарпани.
== Откритие ==
 
Скалното светилище в местността Дженевра е регистрирано при теренните проучвания през 2003 г., а през август 2004 г. приключват цялостните археологически разкопки. Ръководител на научноизследователска експедиция е доц. д-р Костадин Кисьов (директор на Археологически музей Пловдив). В експедицията участват също Десислава Давидова (Археологически музей Пловдив), Екатерина Пейчинова (директор на Исторически музей Батак) и членове на пещерния клуб към музея по спелеология в гр. Чепеларе и студенти от гр.Пловдив и гр.София.<ref>Колектив „АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ през 2004 г. “, БАН, София, 2005</ref>
 
== Археологическо проучване ==
 
Изкопните и проучвателни работи обхващат централната и южната площ на скалния връх Манастира, а площта им заема 1 декар. През 2003 г. е положен сондаж, който е разширен с 10 m. в южна посока и с 3 m. в източна посока. Така става възможно да бъде разкрита цялата вътрешна част на скалния венец на обекта, върху който е изграден масивен зид без спойка. В площта оградена от масивния зид, на дълбочина 0,25-0,30 m от съвременната повърхност са разкрити и проучени две съоръжения с различна форма.
 
Line 33 ⟶ 31:
 
== Светилището на Дионис ==
 
Откритите глинобитни части от олтара на светилището са идентични с тези от олтара, открит по време на археологическите проучвания на [[Небет тепе]] в [[Пловдив]]. Циклопският зид и олтарът напълно съвпадат с описанието на римския историк [[Макробий]] за светилището на [[Дионис]], според който то е било с кръгла форма и е било опасано със зид, висок около два метра. Светилището е било "отворено" към небето, т.е. е нямало покрив, а върху намиращият се по средата олтар, тракийските жреци са извършвали гадаенията си. Светилището е в непосредствена близост до открития през миналото лято античен път, чието трасе е използвано от [[Александър Македонски]] при похода му срещу [[Филипопол]]. Според учените една от най-ценните находки е керамиката тип "Цепина", която се свързва със съществуването на голямо централно светилище в Западните Родопи. То може да се свърже и с открития надпис в античния [[Пистирос]] край сегашния град [[Ветрен (град)|Ветрен]], който информира, че пътуващите търговци от Древна Гърция за вътрешността на Древна Тракия през Западните Родопи е трябвало да получат разрешение от бог Дионис. Това би могло да е доказателство, че става въпрос за "Светилището на Дионис", което последните десетилетия всички траколози издирват. Въпреки няколкото съвпадения още е рано да се твърди със сигурност дали става дума за въпросното светилище на Дионис. Според д-р Кисьов това може да се каже, след като да бъде проучен целият обект.<ref>[http://bulgariancastles.com/bg/node/1541 bulgariancastles.com Tракийско светилище и крепост Дженевра]</ref>
 
== Датиране ==
 
Съдейки по намерените артефакти археолозите установяват, че светилището е било ползвано активно през Късната Античност, а вторият период от функционирането на светилището се отнася към ІV век сл. Хр., от
когато датират двете каменни съоръжения разположени в теменоса, многопластовия глинобитен олтар и глиненият съд с монета на [[Константин Велики]].