Едуард VI: Разлика между версии

 

=== Регентство на Сиймур ===

Малолетието на Едуард е причина за борби за власт в кралския двор. [[Хенри VIII]] в последните дни от живота си се опитва да предотврати този проблем, разпореждайки се от името на малолетния [[крал]] да управлява [[Регент|Регентски съвет]], докато той навърши пълнолетие. Главната грижа за Едуард е поверена на вуйчо му [[Едуард Сиймур]]. Създаден е Регентски съвет, начело със Сиймур. Съветът се грижи добре за младия [[крал]] и [[държава]]та, но за да защити [[Протестантство|протестантските]] интереси, си служи с религиозен [[радикализъм]]. Молитвеникът, дело на [[Томас Кранмър]], [[архиепископ на Кентърбъри]], е узаконен през [[1549]] г. за новия начин на богослужение, с което се решава един от спорните въпроси. Законите за ереста са отменени и така [[Англия]] е превърната в убежище за еретиците от континента. Католиците са удовлетворени от умерения протестантизъм, но крайните протестанти искат усилване на реформите, като по този начин задълбочават раздора.

 

 

== Линията на наследяване ==

Съгласно завещанието на [[Хенри VIII]], след Едуард наследнички на трона последователно са сестрите му Мери и Елизабет (по-късно двете царуват като [[Мери I]] и [[Елизабет I]]), следвани от потомците на леля му [[Мария Тюдор (Франция)|Мария Тюдор]]: дъщерята [[Франсис Грей]] и децата ѝ. Дъдли убеждава Едуард, че сестра му Мери ще унищожи протестантстките реформи, които са извършени през царуването му. В действителност Дъдли знае, че Мери ще възстанови католицизма и ще върне на църквата конфискуваните земи, от които са забогатели членовете на Регентския съвет. Искането на Дъдли за радикализъм има за цел сестрите на Едуард Мери и Елизабет да бъдат обявени за незаконородени и да бъдат изключени от реда на наследяване на короната. Така наследница на короната става дъщерята на Франсис Грей — лейди Джейн Грей, която е сред малцината близки приятели на Едуард. Дъдли успява да уреди сватбата на неговия син Гилфорд с [[Джейн Грей]] през май 1553 г.