Кефир: Разлика между версии

Една кафянасупена чашкалъжица кефирни зърна къмса 2достатъчни за 1 л мляко произвежда също добре газиран кефир.

В процеса на ферментиране кефирните зърна нарастват. За да се запази желанияжеланият вкус, е необходимо да се спазва съответното съотношение зърна: мляко.

Когато кефирните зърна нараснат прекалено много, без съответно да се увеличи количеството мляко (или пък да се намалят зърната), има вероятност да се получи неприятна на вкус водно-рядка и кисела течност, а не кефир.

Ако кефирната гъба нарасне прекалено много, без сама да се раздели, е препоръчително разделянето (разкъсването) да стане внимателно на ръка. Обикновено това не се налага, тъй като кефирните зърна или т.н. кефирни „бебета“ се самоотделят от „майката“.

След прецеждане и отстраняване на кефирните зърна, така полученият кефир се оставя ввъв или извън хладилник за узряване – от 1 до 3 дни, а зърната се поставят в нова порция мляко. Срещат се различни становища, но преобладава мнението, че изплакването на зърната между смяната на млякото не е необходимо. Счита се, че миенето нарушава ритъма на микрофлората на повърхността на кефирните зърна. По всяка вероятност хората от [[Кавказ]], от къдетооткъдето произлиза кефиракефирът, не са миели зърната след всяка смяна на млякото. При измиване на зърната е необходимо да се използва нехлорирана, преварена и изстудена вода или мляко.

За да се получи газиран кефир, ферментацията, както и последващото зреене на вече прецедената смес в хладилника, се извършват при плътно затворен буркан. В този случай бурканът с кефир не бива да се пълни повече от ¾, поради увеличаването на налягането. Газировката се засилва и ако се увеличи количеството на кефирните зърна спрямо млякото.