Бабинци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 22:
[[Файл:Teteven-History-museum-Bulgarian-Mohammedan-male-costume-Babintsi.jpg|ляво|мини|200px|Костюм на българомохамеданин от Бабинци, изложен в [[Тетевенски исторически музей|Тетевенския исторически музей]]]]
 
За траките, римляните и богомилите, живели в района на село Бабинци, свидетелстват немалко артeфакти, изнамерени от иманяри и археолози, част от които се намират и в музея на гр. Тетевен. През ХІІ век в района се заселват богомили, придошли от Тракия. Те се заселили тук от местността Палтен, която е между Кирчево и Тетевен, където било първоначалното им местопребиваване. Заселниците били една малка група от хора, които изградили махалата Бабовяне, регистрирана през 1483 г. и в османските регистри като част от село Градежниче, в които през 1479 г. пак от османски архивен документ, според К. Гозлер, живеели общо 11 домакинства. През годините 1545 и 1579 в махала Бабинци – част от село Градежница, не са регистрирани местни жители. След ХVІІ в. започнало заселването им, като заселниците били предимно от с. Галата, където живеят предимно помаци. Основната версия за помаците от Северна България е, че те са потомци на едно българоезично население изповядващо християнски ереси, като богомилството и павликянството, което население се ислямизира след 1689 година. Тогава по военни съображения, османската власт заставила принудително българите - християнски еретици от Ловешко и Тетевенско да преминат към някоя от разрешените в османската империя религии, което било съпроводено с бурни религиозни сътресения за жителите. Едни от българите - християнски еретици възприели неохотно ненавистното им дотогава православие и се приобщили към българите - християни, докато други преминали неохотно към исляма, по догматични, икономически, семейни и други причини, и започнали да се наричат помаци. На Балканския полуостров и в Северна България богомили и павликяните масово се ислямизират през 1730 г. Ислямизираните павликяни и до ден днешен съхраняват гробовете на предците си (вж Интернет страницата на село Галата, община Тетевен) или имената им (вж с. Торос, което на арменски означава „Божи дар“). Също така и са запазени и до днес три павликянски кули в с. Градежница, Тетевенско.
 
Бабинчерите, наследници на ислямизирани богомили, са участвали и в [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война през 1877–1878 г.]] За това свидетелства един паметник на загиналите през войната, изграден точно между землищата на Бабинци и Тетевен. След Руско-турската война махала Бабинци е опразнена, като земите ѝ били заграбени от жителите на Тетевен и махалата от градежченска станала тетевенска. През периода от 1880 до 1960 г. Бабинци отново се превърнала в махала, като по-голямата част от жителите се заселили от Глогово. Бабинци придобива статут на самостоятелно село.