Луи XIV: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред; козметични промени |
м без 'досега', неакт. |
||
Ред 157:
== Луи ХІV и изкуството ==
Епохата на Луи ХІV съвпада с разцвет на френската култура, наречен [[класицизъм]]. Това не е случайно – кралят се изживява като патрон на изкуствата, щедро насърчава художници, поети, драматурзи, скулптори и архитекти. Имайки добър усет за изкуството, той леко преценява способните творци.<ref>Olivier Bernier, ''Louis XIV. A royal life'', New York 1987, p. 159</ref> Целенасочено използва техните таланти, за да изгражда такъв образ пред народа и останалите държави, който да обслужва неговата концепция за абсолютна власт. Постепенно се създава машината на кралската пропаганда. Френският крал въвежда използването на личния образ като опора на властта – маниер, непознат
[[Файл:Paris - Les Invalides - Avant-corps de la façade nord - 007.jpg|ляво|мини|Релеф на Луи ХІV върху фасада на на [[Дом на инвалидите|Дома на инвалидите]]]]
Изчислено е, че той има над 300 [[портрет]]а, повечето идеализирани и в тях са избегнати следите от [[Едра шарка|едрата шарка]], която кралят прекарва през 1647 г. Представян е като римския бог [[Аполон]] и като [[Александър III Македонски|Александър Велики]]. С напредването на възрастта идеализацията става по-трудна и портретите са по-реалистични, особено в творбите на [[Хиацинт Риго]]. През 80-те години са издигнати около 20 статуи на краля в Париж и по-големите градове с цел пропагандата да стигне до обикновените хора. Кралят взема със себе си художници на бойните полета, които го представят като действителен командващ и като герой, винаги на кон. След победите си издига [[Триумфална арка|триумфални арки]] – също непознато от времето на Римската империя. С усет за историята, той поръчва картини за всяко важно събитие в управлението му. Днес те са важен извор за изучаването на епохата. Голяма роля за утвърждаване на кралския авторитет има и новият дворец Версай. Строежът на дворци е традиционен прийом за новите владетели, но Версай е значително по-голям и бляскав от всичко познато досега. Той става модел за подражание на други дворци – [[Бъкингамски дворец|Бъкингам]], [[Шьонбрун]], [[Сансуси]]. В него осезаемо заляга темата за [[слънце]]то – любим символ на Луи ХІV.<ref>''Ibid.'', p. 25</ref>
| |||