Димитър Кантакузин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
неясно
м без 'досега', неакт.
Ред 24:
* '''''„Молитва към Богородица“''''' – поетична творба в 308 стиха. [[Жанр]]ът е рядко срещан в [[средновековие|средновековната]] [[българска литература]]. Известни са над 42 преписа, свидетелстващи за популярността ѝ.
* '''''„Послание до доместик Исай“''''' – запазено в един единствен препис. Поместено е в сборник съхраняван сега в библиотеката на [[Сръбска патриаршия|Сръбската патриаршия]]. От съдържанието става ясно, че текстът на Кантакузин е в отговор на послание (не е запазено) на [[доместик]] Исай, в което той настоява пред книжовника да напише духовно слово с поучителен характер. Отговорът на Кантакузин съдържа и самото слово, умело вмъкнато в посланието. В него той изразява и скръбта си от разорението на [[Балкани]]те от страна на [[турци|османските турци]]. Личността на Исай е непозната на историческата наука. Не е установена националността му и общественото му положение. В предвид на уважението, което му засвидетелства Димитър Кантакузин, той трябва да е значима личност.
* '''''„Послание до Владислав Граматик“''''' – знае се, че Кантакузин поръчва на Владислав Граматик написването на сборника от 1469 г., известен като ''„Загребски сборник“''. Въз основа на този факт, сръбският литературен историк [[Джодже Трифунович]] приема, че Димитър Кантакузин е направил поръчката до Владислав чрез послание, подобно на онова, с което доместик Исай се е обърнал към самия Кантакузин. Досега таковаТакова съчинение не е открито. Върху съществуването му има спорове<ref>„Страници из историята на Търновската книжовна школа“ – Посланията на Димитъв Кантакузин, стр. 156 – 177.</ref>.
* '''''„Географско описание“'''''