Московски държавен институт по международни отношения: Разлика между версии

м
без 'досега', неакт.
м (Премахнати редакции на Stanimir2343 (б.), към версия на Vodnokon4e)
Етикет: Отмяна
м (без 'досега', неакт.)
От 1951 г. там се обучават и български граждани, което е породено от острата нужда в [[България]] по онова време от повече квалифицирани кадри за международната сфера. Постепенно, и особено след откриването от началото на 1970-те години на международни специалности в тогавашния Висш икономически институт „Карл Маркс“ в София (днес [[УНСС]]), се налага тенденцията България да изпраща свои граждани в МГИМО предимно заради предлаганите специализации (по сфери или страни) и редки езици.
 
Досега повечеПовече от 650 български граждани са завършили пълния 5-годишен курс на обучение с международни специалности – главно „[[Международни отношения]]“, „[[Международни икономически отношения]]“ и „[[Международно право]]“. В университета са подготвили и защитили дисертация над 50 [[кандидат на науките|кандидати на науките]] (''[[доктор]]и'' в България) и [[доктор на науките|доктори на науките]] от България, десетки българи са завършили второ висше образование, 2-годишни магистърски програми, специализации.
 
Българските випускници на университета обикновено работят в международната сфера. Редица от тях достигат високо обществено положение с професионална кариера (например като [[посланици]]), дори в управлението на страната, постигайки с това изключително висок процент на видни личности в малобройната им група. Сред тях са: дейци в международни организации, президент на републиката, 2 министър-председатели, 2 партийни лидери, 5 министри на външните работи, 3 министри на търговията и на външноикономическите връзки, министър на отбраната, министър с други ресори (суровинни ресурси, лека промишленост), народни представители, кандидат-вицепрезидент, редица заместник-министри, директори на изпълнителни агенции, корпоративни групи, банки, крупни компании, много посланици, търговски представители на страната, търговски директори, университетски преподаватели и пр. Поради високата им степен на подготовка, владеене на поне 2 чужди езика и способности след 1989 г. все по-голяма част от тях са привличани на работа в бизнеса и в чужбина, включително в ООН и други международни организации.