Хазарски език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без 'досега', неакт.
 
Ред 45:
* *''čičakion'' „вид женска дреха“, спомената у [[Константин Багренородни]] и предадена на гръцки като τζιτζάκιον. Свързва се с тюрк. ''čeček'' „цвете“, но това противоречи на значението. Думата може да бъде всъщност изопачен вариант на еврейското ''cicít'' „церемониален шал“ (Erdal 2007).
* *''ďoğ'' „погребален обичай“. Думата не е засвидетелствана в източници, свързани с хазарите, но се възстановява въз основа на осет. ''dūğ''/''doğ'' „надбягване, погребални игри в чест на починал“, като заемка от хазарския език. Тя съответства на староуйг. ''joğ'' „погребален обред“.<ref>Виж обяснението у Абаев 1959: 373 – 374.</ref> В. Абаев прави връзка с гръц. δόχια, предадена от [[Менандър]] във връзка с обичай в Западнотюркския хаганат. От съобщението на Менандър е видно, че византийският посланик Земарх, посетил Западнотюркския хаганат през 586 г., описвайки погребалния обред на [[хаган]]а, употребява термина δόχια.
* *''qazar''/*''kasar'', названието на хазарите. Досега нямаНяма общоприето тълкуване, тъй като в науката няма общоприето мнение за звучността на втория съгласен звук. Името е предадено на арменски със ''s'': չաթ կասար (''č’at’ kasar''), на гръцки Χάζαροι (Константин Багренородни), на старобългарски и староруски '''козаринъ''' (Пространно житие на Кирил), в китайски източници ''K’o-sa'', ''Ho-sa''<ref>За тези и други варианти, виж Golden 1980: 173 – 4.</ref>. Съществуват няколко обяснения на този етноним – по-старите етимологии го свързват с тюрк. ''qaz''- „бродя“, но такъв глагол не съществува в тюркските езици, където наличният глагол е *''kez''-. Възможно е и обяснение чрез средноперсийския вариант на титлата ''kesar'' < лат. ''caesar'' „цезар“.<ref>Виж Róna-Tas, A. A kazár népnévről. Nyelvtudományi Közlemények, 84. 1982.</ref>
 
=== Руническият надпис от Киевското писмо ===